Този хубав Октомври сега ще го пълня със път,
сериозният месец, който осмисля света,
вдълбоченият месец за трезви преценки край нас

Обичам красивите думи,
а грубите просто ги гоня,
не знам от небесните друми

Сириус се вижда във небето,
прекрасен е сред нощните звезди,
по-ярко и от Слънцето той свети,

Да срещам лястовица бяла
не ми е никакъв проблем,
по път за вилата е спряла

Не владея вятъра, но го обичам,
звездите са ни дар, по тях небето сричам,
планината не е моя, но я бродя,

 

На водопад приличам, да ви кажа,
отнякъде пристигам със замах,
помитам всичко, без да се размажа,

Островърхите шишарки
са на страж във моя двор,
верни, предани другарки-

 „От други свят съм аз!” - гневеше се много често ти. Мълчах.
Разбирах - мойта „другост” беше, от твоя гледна точка, грях.
Мълчах не с дни, а със години. Но днес ще изрека на глас -

Когато бродя аз из старините,
усещам се по- кротка и смирена,
защото надписите по скалите,

Земята е убежище, в което
доучваш си поредния урок,
но тя не е единствена планета,