Дъждът се стеле в моите коси
и ми разказва приказка без думи,
и всяка капка Божия роси

 По хълмите на Търновград
с поука времето докрай  минава,
не искам нито злато, ни палат,

Магурата затвори моя дух,
втвърди го в сталактити,сталакмити,
озелени го с вековечен мъх

 Надвиснало,със дъх на лято
ждрелото води ме,мълчи-
отдясно пее ми реката,

            На Марин
      Той,Стефан,боготвореше нея - Жанет.Жанет е красива българка,блондинка.Само че от името й до малкото пръстче на левия и после на десния крак и до парфюма на накъдрената й на ситно вълшебна руса грива- всичко бе ф...

 Самотата не е моя тема,
динамиката пълни моя ден,
никога не тлея във дилема,

 Къде си,мое хубаво момче?
Въвледните прегръдки на Снежанка?
Но ти си огън,а за теб не е

 Обичай днес със страст безмерна,
със тяло,дух и светлина,
редувай ги със много нежност,

     "Мойто възрастно време го няма.
      И едва ли отсега ще порасна.
      Едно малко човече остана

 Приятелско перо пак се преструва,
че още старанишка ни държи,
но моята душа възнегодува-