Учебни материали :: Моралът като форма на отговорност (есе, етика, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.11.2015 20:54 - Моралът като форма на отговорност (есе, етика, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 7217 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.11.2015 20:57

В съвременния свят понятие като „морал“ звучи остаряло. Правилата за редно и нередно и границите на нещата са повече от размити. Да бъдеш морален е равносилно на това да си човек от отминала епоха, изгубил представа за реалността, извън времето. Нормите за поведение не са твърдо установени. Рамките им са подвижни и зависят от отделния човек, неговите представи и разбирания. Моралът и отговорността могат да се разглеждат като равнопоставени. Моралният човек е отговорен човек и отговорният е морален. Те изразяват съзнателно подчинение на правилата или тяхното постигане по пътя на опита. Моралът- това са неписаните закони на обществото. Те се подразбират, без да е необходимо да бъдат установени със специален документ. Подлежат на нашето разбиране за необходимостта от тяхното съществуване. Те са ориентирите, които ни помагат да се съхраним като хора, когато изгубим посоката, когато пристъпим невидимите ограничения, отвъд които контролът над себе си и събитията става невъзможен.

Да бъдеш отговорен означава да съзнаваш риска и следствията от своите действия или да си житейски закален от проби и грешки и направил свои изводи. Научил си се да поставяш разума над импулсите и имаш власт над случващото се. Емоциите могат да бъдат колкото вдъхновяващи, толкова и разрушителни, ако се оставиш да те владеят напълно.

Следването на обществените предписания предпазва от заплитане в сложни ситуации, чийто изход трудно може да се предвиди. Разбира се, има хора със свободен дух, способен да надскочи общовалидните морални норми. Това са силни личности, които не умеят да се подчиняват. Те са тези, които определят границите и формират представите за правилно и неправилно. Но са и способни да носят отговорност за това. Могат да мотивират постъпките си и живеят с последствията от тях.

Независимо дали зачитаме или отхвърляме моралните правила, ние търпим резултатите от своите действия. Защото нормите не са външно ограничение, което се стремим да прескочим. Те са израз на нашите собствени вътрешни рамки. Ние сме тези, които имаме граници в себе си. Не е случаен изразът, съхранил се от древността до днес: „Човекът е мяра за всички неща“. Сами творим живота си, сами създаваме правилата, по които се движим.

Дали ще постъпим безотговорно или с пълно съзнание и власт над ситуацията, и в двата случая придобиваме опит, който ни показва докъде се простира нашата съвест, какъв е начинът ни на мислене, какви са широтата и дълбочината на вътрешния ни свят. Така опознаваме себе си и постигаме мъдростта, която е съхранена в морала, с тази разлика, че тя става наше лично убеждение, а не резултат от сляпо следване на вложените в него ограничения, не възприета в готов вид, без нашето собствено разбиране. Опитът ни учи на истинска отговорност, посочвайки ни кое е редно и кое не. Благодарение на него, градим своята представа за морал.

Нагоре