Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2016 13:00 - Идеал
Автор: vania23 Категория: Други   
Прочетен: 2815 Коментари: 13 Гласове:
12

Последна промяна: 21.10.2016 19:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато споменем думата "идеал" си представяме нещо отвъд, нещо невъзможно и непостижимо. В мислите ни "идеал" и "идеален" са се смесили, а свикнали да приемаме себе си като несъвършени, се задоволяваме само да мечтаем, да си представяме смътно, но да постигаме истински - никога. Поставяме не просто граници, а невъзможни бариери, високи до немислимото, и оставаме завинаги зад тях.  Създаваме бездна между мечтано и реално, влизаме в капана на сивото и скучното, задоволявайки се докато сме живи с малкото, защото само то е реално. Онова другото -  голямото, умира за действителността при първия сблъсък с нея. Защо го правим? Това наши идеали ли са или чужди, но припознати от нас като свои?
Така е по-удобно. Когато знаем предварително, че най-доброто възможно е невъзможно, имаме извинение никога да не го постигнем - получаваме приемлив мотив за неприемливо бездействие. Светът  ни помага в бездействието и мечтаенето, защото определено ни пречи в постигането на идеалите - нормално, той се състои от други несъвършени хора, подобни на нас, за които мястото на идеалите е в мечтите, а не в реалността. Като резултат във всеки един от нас  заживяват две паралелни съзнания - едното за ежедневна употреба - здраво стъпило на земята и справящо се някак, а другото - възвишено и нежно, обвито в неясни копнежи и блянове по невъзможности, което  ни е нужно, за да се чувстваме и ние хора, защото смътно усещаме, че да си Човек е нещо много повече. Живеем с идеални представи -  за идеална любов, идеален човек, идеален свят, дори за нас самите, такива, каквито бихме могли да бъдем, АКО. И идеалите вместо да ни помагат, всъщност, ни пречат. Правим сравнение между това, което ТРЯБВА ДА БЪДЕ и това, което Е, а тези сравнения потискат и болят, защото нищо не е, каквото трябва да бъде. Залутваме се в постоянно неудовлетворение от другите и себе си, упорито твърдейки - поне в началото, докато цинизмът не се просмуче като отрова в душите ни, че се стремим към идеалите си. Но как е възможно да се стремиш към нещо, във възможността, на което не вярваш или вярваш само на думи, но не и на действия? На практика излиза, че полагаме целия си живот, ако не върху фундаментална лъжа, то върху фундаментално лицемерие. Или става така, защото се опитваме да следваме някакви наложени отвън модели, а не наши собствени - изковани от нашите мисли с помощта на нашия опит?
Всъщност, думата "идеал" произлиза от "идея", "образ". Обаче тези идеи и образи рядко са нашите, а са плод на цялото човешко търсене преди нас, на прочетеното от нас, но написано от други, на естетичните и нравствени модели, в които сме възпитани отново от други, а те самите - също от други. Световните идеи на религиите са дали огромен материал от идеали, които успешно да заместват липсата на наши собствени. Рядко, много рядко, в нашето съзнание се ражда собствена идея, тъй като то е заето от чужди.
Идеалът е и висша ценност или принцип, които ръководят нашето поведение. Хуманизмът звучи като демагогия на фона на върховната ценност на обществото - саможертва на личното в полза на общото. Ние сме възпитани  да се жертваме за благото на другите и жертвоготовността, макар и да не си даваме сметка за това, е издиганата в култ за обществото, а егоизмът - заклеймен като най-големия възможен човешки недостатък. С подобен морален модел и без да сме научени на най-важното - самостоятелно мислене,  навлизаме в света на възрастните - като овце, подготвени за заколение и  отричащи собствената си личност и, разбира се -  със съзнание, застлано от чужди идеи.
Когато си зададем въпроса: Какво искам аз за себе си, а не за близките си, настава такава дълбока тишина в нас, че е плашещо - нима наистина нямаме нито едно собствено желание? Ако наистина се замислим,  откриваме, че имаме, но то обикновено влиза в противоречие с основния принцип на жертвоготовността и автоматично в съзнанието ни светва червената лампичка: "забранено". Измисляме заместител, защото не можем да осъзнаем празнотата и да я понесем.
За каква свобода може да се говори сред хора, които или не знаят какво точно искат, или се залъгват, че искат изкуствени заместители, или не са в състояние да се борят, защото в мисълта им личното щастие се намира много надолу в стълбичката от ценности? За каква свобода въобще може да се говори, когато се стремим към чужди, а не към свои идеали?
Учудващо е колко трудно учим да мислим със собствените си мисли, създавайки собствени идеи и колко време ни е нужно, за да го направим, ако въобще някога го сторим. Обикновено се предаваме, а така предаваме целия смисъл от собственото си съществуване. Не вярваме в самите себе си и затова решаваме да вярваме на други, които считаме, че са по-умни и по-знаещи - авторитети, които някак са успели да създадат свои собствени идеи /като дори не е сигурно те дали въобще са вярвали в тях или са ги създавали на килограм за масова употреба/. Независимо от мотивите им, те са били техни, а ние сме различни и трябва да имаме свои. Чуждите идеи може да приемем или да отхвърлим, но само след като преминат през уникалността на собствената ни личност и собствения ни различен жизнен опит.
Да се учиш да имаш собствени идеи - това е за мен истинския идеализъм, при това - реален и постижим.
А и е идеал без край. 



Тагове:   идеи,   идеал,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Ваня, радвам се да те 'видя' в блога ...
20.10.2016 13:26
Ваня, радвам се да те 'видя' в блога ти.
Аз смятам, че идеалите далеч не са непостижими, стига човек да не се страхува да слуша сърцето си и да не се отказва от мечтите си.
Аз живея така и съм в мир и хармония със себе си, и в радост от това, което съм избрала за свои "идеали" и мечти.
Да, външният свят опитва да налага, да потиска, но никой не е длъжен да приема външните идеи, критерии, цели...
Може би поради страх често хората ги приемат и загубват себе си....
цитирай
2. vania23 - Веси,
20.10.2016 13:30
нужно е както се учим да ходим самостоятелно, така и да се учим да мислим самостоятелно.
Не е толкова до страх, а до подценяване, като че ли...
цитирай
3. vesever - Да, и преди е ставало дума за недо...
20.10.2016 15:50
Да, и преди е ставало дума за недоверието в себе си.
За мен няма никаква логика хората да се доверят на някакви външни източници, било авторитети, било заучени, натрапени "идеали", вместо на собствения си ум и възприятия. За какво тогава всеки носи глава на раменете си, ако не я ползва по предназначение.
Убедена съм, че всеки може сам за себе си да намери собствения си път, хармония и щастие, наистина е нужно човек да повярва в себе си.
цитирай
4. vania23 - Не е толкова лесно, Веси,
20.10.2016 16:17
да имаш собствени идеи. Ние сякаш по отношение на мисленето се намираме още в самото начало на еволюцията, а дефицита на идеи и тяхната ограниченост и посредственост, когато все пак се появят, както и вечното повторение на едно и също... ме накараха да се запитам - защо е така?
Това не е само дефицит на собствени идеи за собствен живот, които да те направят щастлив, а и собствени идеи за каквото и да е, което би могло да стане част от вътрешния мир на човек.
Уж имаме вътрешен мир, а той доколко е наш? Сякаш сме много повече колективно, отколкото индивидуално съзнание, все още.
цитирай
5. milady - Хм,след 3 г. словесни пируети ,отново сме в начална точка...
20.10.2016 17:44
в стаичката, на кушетката..Между другото,
това експозе сега ли го „натамани“,или си
го пазиш от 10 клас/ Втори срок ..
Звучи доста лично и риторично ,мила ваня..
надали питаш мен,весевер,или някой случаен „анонимко“...
какво ли би ти отговорил твоят Съпруг? интересно...
той някак си ми вдъхва повече доверие...ей така, без думи..
лично аз ,бих могла да ти отговора многоо сериозно..
бих могла и да се ...пошегувам, защото е...смехотворно..
Две близки приятелки от много години, да си разменят тук
идеи, идеали и ментални закачки/ пред кого?
пред полупразното блог бе ге,или пред мен..
ах,Мерси ,за вниманието.
в едно само съм съгласна ,важни са ДЕЙСТВИЯТА, ваня...
Какво правиш ти,ккаво правя аз ден след ден..
или ,защо не правим нищо....
веселка поне си прави клипота и снимки за поколенията..
Успех ти пожелавам ,и дай Боже по-малко такива
постинги / лични,искрени, от Сърце и Душа изстрадани
Юлия




цитирай
6. vania23 - Юлия,
20.10.2016 17:58
благодаря за коментара. Имам свои критерии за това какво и как да пиша и когато имам какво да напиша, го правя. Сред тях най-важният е искреност - ако не можеш да си искрен, хич не си губи времето да пишеш. Другият е това, което пиша искрено, да го считам и за вярно. Винаги е риторично, защото го правя от собствена потребност, а не за някой друг. Пази Боже да е за някой друг, защото ще е "натаманено".
Бих казала, дай Боже, повече такива постинги.
цитирай
7. vesever - Ваня, може би повечето хора са св...
20.10.2016 20:23
Ваня, може би повечето хора са свикнали с колективното, със стадното и затова по навик реагират. Аз откак се помня почнах да се "деля" от колектива, имам спомени още от детската градина, за училище да не говорим. И сега вече съм се изградила като върл индивидуалист.
Намират се от време на време индивидуалисти сред хората, но много по-малко от колективистите /че и нова дума измислих )))/
Аз редовно срещам неразбиране от повечето хора, ала това не ме отказва да си вървя по пътя, който съм си избрала.

И аз бих казала като теб: Дай Боже повече такива постинги.
Това е истинско, живо, лично за мен си заслужава.

цитирай
8. vania23 - Благодаря!
21.10.2016 10:16
Само ще добавя, че това не е нещо, което се постига и след това спираш. То е докато си жив.
цитирай
9. vesever - Така е, всеки един живот е път, няма ...
21.10.2016 11:11
Така е, всеки един живот е път, няма как да се спре.
Въпросът е в каква посока човек избира да върви.
Правейки си ретроспекция на моя път, си давам сметка, че не просто ей така ми е хрумнало да се 'отделя" от колектива, само защото обичам да съм индивидуалист.
Ако колективът беше ок, ако всичко беше наред, може би човек не би имал причина да се дели.
Но аз от малка виждам неща сред хората, които не мога да приема, меко казано.
Това, че светът се овълчва и хората се превръщат в хищници, вместо да живеят като братя, е най-общо казано "несъгласието" ми. Ето защо в себе си и за близките си опитвам да изградя "Рая", където да няма злини, а само добрини. Защото вярвам, че това е първоначалното предназначене на човешката душа - доброто начало.
Знаеш ли, при мен котките и кучетата живеят в мир. Вчера прибрах едно малко коте от улицата и го приеха. Дори спят заедно. Понякога животните, които би трябвало да са хищни по природа, и са хищни в действителност, засрамват хората...
цитирай
10. vania23 - Сложното устройство на психиката
21.10.2016 12:48
при хората прави живота ни доста по-труден, а и начина, по който функционира човешкия свят, е много по-сложен. Летвите са вдигнати много по-високо. При животните има инстинкти, които им помагат да оцелеят и само те ги водят. Това, че критериите при тях са занижени, не ги прави по-добри от нас. Просто ние сме устроени да даваме много повече, а това ни създава ядове. Да не сравняваме несравнимото :)
Хубав и слънчев есенен ден!
цитирай
11. vesever - Не, мисълта ми беше съвсем друга, че ...
21.10.2016 21:54
Не, мисълта ми беше съвсем друга, че животните, които са хищници, понякога постъпват по-човечно от някои хора. Сравнението става неволно.
Защото е логично хората като по-висши, да са и по-адекватни.
Не съм склонна да оправдая вършенето на злини от хората, с това, че светът им е по-сложен и по-труден...
Но е факт, че в следствие на трудностите и скърбите в живота някои хора се облагородяват, други деградират. Не знам на какво се дължи това "разнопосочие"...
Хубави почивни дни от мен, Ваня :)
цитирай
12. sestra - Съгласна съм :)
04.11.2016 18:39
Когато идеалното пасва, то е трудно, но достижимо - една добра и висока цел - достатъчно висока, че да може с това състояние да се достига дори неподозираното.
цитирай
13. vania23 - Да, идеалът
04.11.2016 19:57
е просто една достижима мечта, а след като е достижима, това е много по-обикновено звучащaта - цел.
И да, защо не и неподозираното.
Променяйки себе си, неподозираното става подозирано :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vania23
Категория: Други
Прочетен: 1052515
Постинги: 333
Коментари: 3501
Гласове: 12833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031