Това е заглавието на Пламен Дойнов в последния брой на "Литературен вестник" от 21-27 септември 2016, а до него е статията на Антоанета Алипиева " Кафенета , квартири и почивни станции във философията и живота на българските поети през  60 и 70 - те години на 20 век". Пиша го не с римски цифри, извинете ме за отклонението от правописа, просто защото ги няма на моята клавиатура. На 3 юни тази година в Нов Български университет - София се е състояла конференция по тема "Генерация на властта" по време на " социализъма и комунизъма", както ги наричаше бай Тошо. Пълна истина. Радвам се, че лапаческите набези на доволно охранените творци са интересно и вярно разказани, както и аз помня много неща от онова време. Само не съм била с тях, че да допълня за креватните предложения на мастити поети и литературни критици. И баш пияници и мързеливци! И по-добре, че щях да стана и аз сега част от априлското поколение, но моят потомствен морал не го позволяваше.  Затова близалките не се вдигаха на бунт и тачеха властта, без никакъв грам идеализъм в себе си. БРАВО НА АВТОРИТЕ! Културно поднесена истина за кадърни и пишман творци от соца на постове, от които никога не им се е слизало.
  Увлекателно поднесени, конкретни, с имена и снимки, с постове и влияния.Който има интерес към истината на соцреализма в литературните среди, да намери вестника и да чете. Брой 30 - ти, за улеснение. Много е, но си заслужава!!!