Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2019 10:54 - Дърво и стомана
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 4206 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 11.03.2019 10:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пленени 

Седрик се събуди с натежала глава и няколко мига лежа на твърдото легло, без да осъзнава какво е това място и как е попаднал в него... Лъчите на слънцето сякаш се впиваха направо в мозъка му. Спомените бавно запълзяха към умореното му съзнание и той тежко се надигна, с помътнели и зачервени очи...Някой потропа на вратата.

- Да – каза, едва познавайки собствения си глас.

От процепа на вратата се подаде лицето на Калахан – избръснато и подмладено.

- Сигурно имаш нужда от малко отвара срещу махмурлук – предположи той, подавайки му чаша с гъста жълтеникава течност.

Младежът отпи и смръщи чело, но веднага след това усети благотворното въздействие на билката срещу болките в слепоочията му.

- Не е лошо – заяви след малко. – Какво има – крила от прилеп, очи от глиган, гущерски дреболии..?

- Абе, остави съставките? Нали действа, това е!

- Да, прав си.

- Сигурно си гладен?

- Хм, пак уцели – след кратък размисъл заяви младежът. – Бих убил пет левиатора срещу паница фасул.

- Хайде, ела – засмя се разбойникът и го поведе към столовата. – Имам опит с напиването. Дето се вика, случвало ми е веднъж, дваж.

Изведнъж графът се разсмя:

- Какво има? – попита Калахан.

- Нищо, помислих си, че ако сега ме види баща ми...

- Е, и? Той винаги ли е трезвен?

- Да – отвърна Седрик, после пошепна заговорнически в ухото му – Просто не знае какво изпуска, нали?

- Абе не е кой знае какво, ама айде... Пък ти, вагабонтино, снощи,.. ги приказваше едни такива, ама то, човек като пийне повечко... Ясна ми е тая работа.

- Какво съм казал? – изплашено го загледа момъкът.

- Ами някакви...

- Кажи де!

- Че нямало къде да се върнеш, че баща ти те мразел, че за всичко бил виновен някой си Галахард и как можело да приличаш на човек, когото дори не познаваш... – бе, с две думи – врели-некипели. Че кой баща мрази детето си?

- На кого съм го казал? Само на теб ли? – все по-притеснено заразпитва благородникът.

- На мен и на Тигъра. Ако не си спомняш – двамата те домъкнахме до леглото, след като установи, че не можеш да станеш от масата. Е хайде, не се притеснявай толкова! Не беше само ти в това състояние. Ние всички тук сме експерти по чашката. А ти, доколкото виждам, си новак. Пак издържа доста, де...

Една врата леко се открехна под носовете им и бледото лице на Бруно тревожно огледа терена, без да ги види зад ъгъла. После Мери тихичко се изниза от стаята му и хукна по коридора към малката стаичка, отредена за нея и Еленор. Тъкмо вратата да се захлопне отново, когато старият разбойник подвикна:

- Браво, Бруно, давай все така!

Младежът се показа с престорено сънено изражение и смутено започна да обяснява:

- Абе, ако знаете какво стана! Милейди си изгубила , а-а... изгубила си... обецата... и... Мери дойде да я търси, мхм, понеже тя... а пък аз не съм я виждал всъщност...

- Кое – обецата, или милейди? – съчувствено попита Седрик, едва сдържайки смеха си.

- А-а, нито обецата, нито милейди. Не съм ги виждал и двете – твърдо заяви бившият пазител на книги. – Но посъветвах Мери да я търси..., а-а, там, по... по рафтовете...

- Да, там е пълно с изгубени обеци – съгласи се Калахан. – Хайде, че графът е гладен. Успех в издирването на... обецата.

- Граф! – възкликна Седрик, щом се отдалечиха малко. – И това ли съм казал? Леле, като пийне повечко човек вярно оглупява съвсем.

- Не, това Балтимор ми го каза. Тайна е уж, ама дето се вика, всички я знаят. То ти личи – и по вида, и по обноските, и по всичко... Не се стряскай, де! Ако ще да кажеш на момчетата, че си самият крал на Лоргия, пак с пръст няма да те докоснат. Та те те обичат, човече!

- Обичат! – недоверчиво го погледна младежът. – Че защо?

- Как защо? Ти спаси живота на Тигъра – нашия главатар, без него всички сме загубени. - А колкото и да не ти вярва, дори разбойниците ценят храбростта на доблестните мъже.

Седрик замислено се огледа. Вече бяха стигнали до салона. Отвътре се чуваха гласовете на Кора и Балтимор:

- Ако тръгнеш сега, изобщо не искам да се връщаш повече – рече мъжът. И макар да говореше тихо, скритият гняв, стаен зад привидно спокойните думи, бе осезаем дори за онези, дето не можеха да видят лицето му.

- Значи вече изгуби интерес към жената, която твърдеше, че ще обичаш вечно... Какво ще стане с мен, когато ти омръзна и ме изхвърлиш от живота си? Не искам да свърша като мама...

- Кора, не ме вбесявай! Обичам те прекалено много, за да понасям това... Не издържам вече! Не говорим за препитанието ти, ала мисълта постоянно изниква от нищото и се набива в главата ми като пирон! Била си дори с онзи противен лорд, сгоден за горката милейди!

- Какво? – извика изведнъж Седрик и понечи да влезе, ала Калахан дръпна ръката му.

- Недей! Когато Тигъра се кара с любимата си, никой не бива да го безпокои.

- Но тя е била с Келвин! С Келвин! Този подлец...

- Успокой се, момче, много благородници правят това, просто, за да покажат превъзходството си ли, парите си ли, и аз не знам точно кое? Пращат някой слуга да им избере най-хубавата от близката кръчма и да му я доведе в замъка... Може и от любов към тръпката да го правят, ама...

- Но Еленор, тя дали знае? – объркано рече младежът.

- Сигурно за това се спречкаха снощи – предположи Калахан и тихо почука на вратата.

- Да – извиси се отвътре гласът на главатаря.

Старецът плахо надникна.

- Какво? – изръмжа Тигъра.

- Ми, гладни сме.

Разбойническият предводител му подаде торбичка с хляб и месо, после го погледна многозначително и онзи побърза да се изниже при Седрик. Отчупи на новия си другар голямо парче от питата и му откъсна една наденичка.

- Няма ли да седнем на масата? – изгледа го колебливо графът.

- Нали каза, че си гладен. По-добре хапни на крак, инак, ако предпочиташ може да закусиш чак по обяд, та да запазиш добрите обноски.

След като поразсъди малко и видя как другият лакомо впива зъби в храната, младият благородник седна на стълбището и последва неговия пример. Отгоре се зададе Еленор със сънен поглед и малко отнесена походка. Спря са зачудено пред двамата мъже.

- Салонът е зает, милейди – обясни Калахан. – Ако сте гладна, съветвам Ви да споделите закуската с нас. Вярно, обстановката не е много изискана, но пък от друга страна, стомахът не пита, нали?

Седрик бе с гръб към нея и не я бе видял, но като чу думите на стареца, смутено се обърна.

- А какво пиеш? – поинтересува се тя, забелязвайки чашата в ръката му.

- О-о, това е една специална отвара срещу... срещу главоболие...

- Аз имам мигрена, може ли да опитам? Ако не те притеснява! – и седна до него на стълбите.

- Неприятна е, но действа – рече той, подавайки й напитката.

Тя отпи внимателно, направи гримаса, а после усмивка на облекчение се разля по чаровното й лице.

- Наистина действа.

- Да, може би, защото вкусът е тъй ужасен, че отнема вниманието от болката – предположи шеговито Седрик.

Тя се разсмя.

- Никога не съм предполагал, че ще закусвам с граф и херцогиня в коридора на колибата – весело сподели разбойникът.

- Да не мислиш, че аз съм си представял подобно нещо – отвърна Седрик.

- Ох, може ли още малко отвара? – примоли се дамата...

След малко видяха Кора да излиза от салона, с насълзени очи. Спря за миг пред тях, поогледа ги, накрая се поклони и каза:

- Сбогом! Повече няма да се видим. Пожелавам Ви приятно пътуване.

- Но... – Калахан се изправи, сякаш искаше да я спре, ала тя затича бързо към изхода.

На вратата се показа Тигъра – горд и властен, както преди, само лицето му бе по-бледо, а в очите имаше непозната тъга – сурова и безгласна.

- Балтимор, трябва да поговорим – рече старият мъж, придърпвайки го обратно в помещението за хранене. – Ще страдаш повече, ако тя не се върне... – успяха да чуят едва, преди вратата да се затвори.

Когато останаха сами на стълбището, Седрик сериозно се взря в лицето на Еленор – сега то отново изглеждаше печално и бледо като далечната, светлолика луна.

- Не че е моя работа, но защо ще се омъжваш за лорд Келвин?

Та замълча, навеждайки глава.

- Красив и богат, приближен на кралското семейство... – продължи замислено той - Само това чувам за него, нищо за делата му, за уменията и интелекта, или храбростта му... Подобен мъж би могъл да впечатли някоя празноглава глупачка, но не и момиче като теб, Еленор.

Тя тъжно се обърна към него.

- Това е просто сделка, Седрик, нищо повече. Той получава земите на татко в Северен Уелс, а в замяна – помага на братовчед ми Лутер да се домогне до трона.

- А ти какво получаваш?

- Ами... – пошегува се кисело – да не бъда убита от леля си...

- Брат ти знае ли за това?

- Не, ако му кажа цялата истина, със сигурност ще разтрогне годежа...

- Тогава му разкажи! – пламенно прошепна младежът.

- Той се връща след месец, а сватбата е след две седмици... Знаеш ли, снощи обмислях разни варианти... Може например, да отида в манастир или да...

- Или пък разбойници да Ви отвлекат по пътя – дочуха зад себе си дълбокия глас на Балтимор.

Двамата учудено се обърнаха. Така се бяха унесли в разговора, че не забелязаха как двамата мъже са излезли от салона и от няколко минути съсредоточено ги наблюдават.

- Какво имате предвид? – зачуди се милейди.

- Свитата Ви видя как се спускате в битка, заедно с непознати разбойници и сигурно ще съобщят това на леля Ви. Да речем, че тези „главорези” Ви пленят за... около месец, примерно. После граф Седрик, който между другото, май не бърза да се връща в Карлайл, придружен от верния Бруно, случайно Ви откриват, спасяват Ви и... Ви предават невредима на брат Ви, когато той си дойде в херцогството.

Тя дълго се взира в лицето му с невярващ поглед... Накрая с детинска радост извика:

- Сериозно ли? Наистина ли искате да ми помогнете, Тигре?

- Защо не, мисля, че Ви дължа малка услуга – усмихна се чаровно той.

Изведнъж момичето скочи и го прегърна приятелски:

- Благодаря Ви, много Ви благодаря, господине!

- За пръв път виждам някой да се радва така на пленяването си – засмя се Калахан, а Балтимор заговорнически смигна на Седрик, който още не можеше да проумее случващото се.

Мери тъкмо слизаше, прозявайки се, по стълбите и щом видя странната сцена - как господарката й прегръща разбойническия главатар - извика с ококорени очи:

- Какво става, милейди? Приготвих багажа.

- Разопаковай го, мила, ние сме пленници – весело отвърна младата дама.

- Какво?

- Ще останем тук, докато брат ми се върне от Камелот.

- Но...

- Стига, Мери, струва си, само за да вбесим леля Амбърли. Представяш ли си, каква физиономия ще направи, като не се върна навреме за сватбата?

- Милейди, ще си имате неприятности! – предупредително размаха пръст слугинята, ала Еленор развълнувано се хвърли на шията й.

- Знам, знам – отвърна през смях. – Аз винаги правя така, нали ме познаваш!..

- Леля й, – прошепна усмихнат графът – бяга от сватбата си, а единственото, за което мисли в момента е, как щяла да вбеси леля си.

- Кой го казва? – отвърна му Калахан - Ти пък каквото и да направиш все за баща си говориш – ако баща ми това, ако баща ми онова...

- Аз ли? Не е вярно – младият мъж се обърна смутен и побърза да излезе навън.

А старецът дълго гледа след него.

- Ако ти беше тъй противен, колкото се опитваш да го изкараш, нямаше да си му толкова ядосан, хлапе – рече замислен накрая.



Тагове:   фентъзи,   плен,   разбойници,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Добре пишеш, Мири. Сигурно има още ...
04.03.2019 06:53
Добре пишеш, Мири. Сигурно има още от"Дърво и стомана". Не съм сред добрите в поезията и литературата и не мога да преценя кое от твоите е най-добро.
Поздрави!
цитирай
2. miri479 - Благодаря, Барин,
04.03.2019 09:16
Има още много от "Дърво и стомана", но не знам дали ще го пускам в блог.бг. На мен също ми е трудно да преценя дали e добро /все пак го пиша аз, а това предполага доза субективизъм:)/. Поздрави:)!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555844
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031