Постинг
19.09.2013 06:00 -
Първолета МАДЖАРСКА: Поезия
БЕЛИ КАМЪЧЕТА
Бели камъчета
оставям след себе си,
за да не се загубя.
Когато луната надникне любопитно
през ключалката на нощта,
те ще блещукат – къси звезди
в нощната трева,
и ще чертаят пътека от минало време.
По нея ще се завърна вкъщи.
При очите на светещите прозорци.
При комина,
който отнася незнайно къде
нашите димящи послания.
Към душите на цели съзвездия близки –
към Голямата мечка на татко
и Зорницата мила
на мама.
Докато те светят на небето,
аз ще бъда спокойна
и ще хвърлям след себе си
бели камъчета от думи,
за да не се загубя.
ПИЯ САМОТНО КАФЕ
Пия самотно кафе
и стрелките кълват мисълта ми.
Вятърът се скри под шапката
и притихна.
Сигурно си спомни нещо свое.
Времето се измерва с хляба,
с трохите, разпилени на пода,
с мравките в градината.
Дъждът посребрява пътеките
и стъпките се отцеждат
в очите на локвите.
Ще се изтегля за косите
от тежките води на самотата
и ще съхна щастливо.
Свети Валентин - по курса на деня...
Многохилядни народни митинги...
ЗОРОАСТРИЙСКИ БОГ В "ПРА"-БЪЛГ...
Многохилядни народни митинги...
ЗОРОАСТРИЙСКИ БОГ В "ПРА"-БЪЛГ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4333