Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2015 15:36 - МИСТЪР „ТРИСТА ЛЕВА“ (Разказ по действителен случай)
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 475 Коментари: 0 Гласове:
1



МИСТЪР „ТРИСТА ЛЕВА“

 

(Разказ по действителен случай)

 

 

                Мери бе обаятелна жена, която се забелязваше от разстояние. Висока, с дълги и гъсти черни коси, белолика, с изваяни устни и неповторима усмивка. Стройна и винаги елегантно облечена. Просто не можеше да бъде сбъркана с друга жена, толкова силно излъчваше своето „аз“. Зодия Дева, родена под знака на съблазнителната Венера - 6 септември. Запознахме се в обща компания и си допаднахме бързо. Интересът й към астрологията беше голям, искаше ми да й правя хороскоп, давах й книги и винаги се стараеше сама да се разплати с всякакъв род.

внимание.

                Но най-приятно от всичко бе общуването със самата нея. С часове си бъбрехме в някое кафе и после тя ме откарваше с колата кьм поредната ми задача. Шофираше също така прекрасно, както и когато се движеше пеша.

                Лете любим неин стил бяха големите деколтета с дългите, леко разкроени поли или рокли. Зиме - разлетите женствени яки на пуловери от мохер в различни цветове и форми.

                Мери не се скъпеше да изглежда перфектно. От маникюра до луксозния джиесем в ръката й - всичко изглеждаше великолепно.

                Поопознахме се и тя често ме питаше за разни мъже приятели. Видимия лукс обясняваше с наследство.

                Но тя имаше майка - отдавна вдовица, и сестра - лекарка, неомъже­на, по-голяма от нея. Мери имаше и голям син, на 17 години, на когото се стараеше нищо да не му липсва.

                Достатъчно навреме схванах, че има любовници. Това бе всъщност единствената й огромна лъжа. Не й намеквах нищо, но тя усещаше, че  не й вярвам.

Когато веднъж я потърсих у дома и мъжът й ми каза, че още е на работа, а знаех, че тя не беше, и после й предал, че съм я търсила, Мери се почувства много неудобно и сама подхвана тази тема.

                - Какво да ти кажа, мила, животът не винаги е това, което очакваш  от него. Ние се оженихме по любов, обичаме се и досега, но всъщност той работи в една фирма за 300 лева. Знаеш, аз имах проблеми с рабо­тата и също работя за толкова. Наричам го Мистър „Триста лева“ Е, не пред него, разбира се. С неговата и моята заплата щях да съм голото Ленче и до момента.

Тя работеше като фармацевт, той беше научен работник, но не упражняваше професията по специалността си.

Не казах нищо осъдително, само я подсетих:

                -  Но от много столове можеш да останеш на земята.

„Столовете“ при нея бяха няколко. Мери само се усмихна:

                - Е, ако не внимавам.

                Приятелството ни продължи с паста и кафе, но последното лято, преди тя да си отиде от света на любовта и удоволствията (Мери обича­ше често да повтаря: „Да живее любовта“), аз имах доста ангажименти. Бях в чужбина, правих ремонти, чистих усилено и я бях позабравила. През септември дори успях да издам една Книга и я потърсих да й по­даря и да се видим.

Обади се мъжът й. Беше толкова озадачен, че я търся, че за миг помислих да не са се развели.

Останах в шок, като ми каза, че преди три месеца си отишла скоро­течно от рак на стомаха.         Астрологически тя имаше такива предпоставки, но беше още много млада.

                Онемях. Първоначално дори не успях да реагирам. Мълчахме дълго в слушалката, но той не затвори. Изразих най-после съболезнования, казах му коя съм и се оказа, че е чел книгите ми.                Съжали, че не се е сетил да открие телефона ми и да ме покани за погребението. Отвърнах, че не см засегната, всъщност със семейството не сме били близки.

                Но премълчах за астрологическиге интереси на Мери, за които той очевидно не знаеше нищо. Искрено му пожелах кураж в бъдещето .на него и на сина им, после затворих.

                Личеше, че Мистър „Триста лева“ много я обичаше. Едвам се сдържа да не се разплаче. Призна, че е било като гръм от ясно небе и за него и никога няма да я забрави.

Естествено нищо не споменах за нейните житейски разбирания. Нямах никакво намерение да развалям илюзиите му. Човекът се бе женил по любов и трябваше да остане със спомена за нея. То половину свят живее в илюзии, не мислех, че греша, като мълчах.

                Минаха още около два месеца и втората изненада бе, че съпругът, на Мери сам се обади. Извини се, че ме безпокои. Намерил телефона; ми в указателя на джиесема й и много притеснен, явно му бе трудно, решил да ме попита нещо за нея.

                - Моля? - любезно го поканих да говори. - Слушам Ви.

Той позамълча, чудеше се навярно как да започне, аз изчаках. *

                - Мисля, че Мери е имала извънбрачни връзки, дори повече от една. Кажете ми, знаете ли нещо за това?

                - Защо питате мен? - застраховах се аз. - Ние не бяхме толкова близки, че да споделя такива неща.

                - Но Вие сте астролог?

                -  Откъде знаете?

                - Пише го след името ви в джиесема й.  .

                - Аз не съм астролог по професия, просто се занимавам от години с астрология.

                Но с астролога очевидно се споделят повече неща, отколкото със съпруга.

                Мъжът й бе сдържан, но не озлобен. Имах чувството, че е допускал тази възможност още докато е била жива.

                - Защо „очевидно“? И това ли е записано - какво е споделяла?

                - Разбирам, не искате да ми кажете истината. Учудващо за жена.

                - Не зная такова нещо.

                - Не Ви вярвам.

                - Защо?

Той пак замълча, сякаш за да премисли. .

                - Ще Ви кажа какво знам, но аз се обадих с молба да ми помогнете за каквото не знам. Явно Вие не искате да го сторите. Този джиесем и колата, която караше, не са купени от мен. Както и част от бижутата й. Може би е имало и други неща, но не съм знаел. Няколко мъже ми се обадиха да си ги поискат обратно. Няма да ги получат. Истина е, че не са ме заплашвали, но бях като гръмнат. Затова искам да си изясня нещата. ...

                - Ако имате съмнения, редно е да сте ги изяснили приживе, защото тези вещи не са от сега.

                - Вярно е. Но тя години ме лъжеше, че получава пари от реституи­ран имот в провинцията. Вярвах й, разбира те ли, вярвах й като пълен глупак. Оказа се, че имотът не е магазин, а изоставени земи, но аз дори не бях ходил с нея да се уверя какво получава. Не ми прави чест, може би не сте единствената, дето се е смяла зад гърба ми... — неусетно по­виши тон и вълнението му пролича.

                - Почакайте - прекъснах го, - не се смея и не съм се смяла. Наис­тина нищо не сме говорили по такива въпроси за други мъже. Искаше да й правя лични хороскопи за бъдещето. Говорила ми е много хубави неща за Вас, за това как сте се оженили с голяма любов. Аз също съм чувала, че е получила наследство. Друго не зная.

                - Наследство, което не е донесло нито стотинка, нито пък още е продадено.

                - Не приемайте за чиста монета казаното от тези мъже.

                - Чиста монета е, за жалост. Ние нямахме такива доходи, а тя винаги е обичала лукса. Лъжеше, че получава наем и аз никога не съм предя­вявал претенции към нейните странични пари, въпреки че не винаги е била на работа, може би това поне знаете.

                - Да, знам това.

                - По-странното е друго, че майка й и сестра й също знаеха нейните обяснения и си мълчаха. Истинска семейна клопка. Е, сега поне ще про­дам всичко от „магазина“, за да подпомогна сина си - каза го с ирония. - Онези, които са ми слагали рога, са ми длъжници, не е ли така?

                Въпросът бе зададен направо. Той спря. Речта му звучеше неочак­вано честно за мъж без комплекси. Замълчах. Той също, но не затвори. Постояхме минута-две така, после се почувствах задължена да кажа в името на паметта й:

                - Не я намразвайте. И не споделяйте със сина си наученото. Тя е била негова майка и трябва да остане неопетнена в неговите спомени. Мисля, че баба му и леля му също няма да кажат нищо.

                - А любовниците?

                - Те са мъже, едва ли ще занимават момчето. Пък и ако ги има, сигурно не са сами и не биха искали да се разчува.

                - Има ги - въздъхна. - Поне не са простаци. Вероятно си искат обратно нещата, за да се застраховат. Но това не я оправдава, тя е проституирала. Те са... всъщност... трима досега. Защо ми го причини? Винаги съм я приемал такава, каквато е, и съм я обичал много.

                - Сигурно е било така. Забравете.

Той се засмя горчиво:

                - Това не се забравя.

Беше много интелигентен мъж. Не огрубя, не я напсува, не се оп­ита нито за миг да ме засегне с нищо. Дожаля ми. Отвъд слушалката стоеше един много позитивен и стабилен човек. Вероятно е хубав и й е подхождал.

                - Знаете ли - отклоних темата аз, - може би сега по-леко ще си потърсите друга жена. Животът продължава. А там, където е боляло, всъщност става по-силен трамплин към бъдещо щастие.

                - Може би сте права - отвърна ми тъжно гласът.

                - Желая Ви повече късмет. Аз няма да я съдя, не го правете и Вие. В крайна сметка тя си е отишла от тоя свят преждевременно, а животът е все още много пред Вас и пред сина Ви и Ви дава нови възможности. Това е вид възмездие.

                - Благодаря Ви.

                Пожелах му всичко хубаво и той на мен. Една страница бе затворена завинаги от съдбата.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 1056765
Постинги: 1736
Коментари: 6517
Гласове: 3227
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031