""""""""""""

Помъдрява духът на природата,
багри жълтото мисъл и зов -
за отминали летни приятелства,
за човешката вечна любов

И е страшно,когато след слънцето
между нас пак студът подрани.
Есанта,равносметка за някого,
е граничен сезон.Запомни.

   """""""""""""""""
По старите си чувства не болей.
Не си разпалвай пепелища вчерашни.
И да убиваш бъдното,недей.
Да се рушиш е сто пъти по-грешно.

  """""""""""""""""

Пада есенен дъжд и във двора на моята вила,
вятър с топла милувка все още раздава покой,
не лудее вихрушка,а есенна обич стаила,
планината дарява ми залез и думи безброй.

Аз разбирам словата,изпратени в листния повей,
величавия облик на нейната вечна снага.
Тя разбира това,че ми трябва магия отгоре
и под нейния шепот аз години творя и творя.

    """""""""""""""
Някой пее далеч.И мълчи с почит пак тишината.
И естествено чиста мелодия нежна звучи.
Някой просто запя тази есенна вечна соната,
някой земните страсти и горести с песен сломи.

        Из книгата ми с лирика "Есенна соната",2002г.,София