Пада есенен здрач над белия лист и се спира,
и рисува метафори с огнени думи и лира,
идва звук от любов и усещане за перспектива,
а красиви листа покрай мен капят и... си отиват.

Една тиха магия на сезона сега ме омайва,
тази есен красива под перото  какво не извайва,
Боже мой,та дали всичко мога да кажа,
по-вълшебна от думи е тази протяжност на здрача.

    Октомври  2015г.,София

Из книга,която е под печат "Златно и сиво".
Из книга