Разказът е по действителен /по-лек/ случай от моята книга "Американска развръзка",2001г.,София

Други разкази от нея и други мои книги - в личния ми фейс.

      ===========================


     Евелина си беше "риба" по зодиак,но все мислеше,че е от типа повече на акулите,отколкото на шараните.В топлия септемврийски ден в едно уютно столично бистро тя ми разказа как променила мнението за себе си.Защото се оказало,че в северняшкия крайдунавски град изобщо няма градски риби,осовено що се отнася за брак с истинска софиянка.
   - И така,-започна Ева,-аз четях вестник,в който имаше обяви "Запознайте се" и съвсем случайно попаднах на крайно интелигентен поднесен текст.
    Повярвах й,защото познавах Евелина.Науката бе в кръвта й от дете,а по отношение на стил и смисъл беше повече от взискателна.
   - Петър Иванов,така се представяше в обявата той,бе само с година и половина по-голям от мен и реших да пробвам с писма.Като на шега,като на малка проверка,да видя дали този изискано поднесен текст отговаря на личността.
    Отговаряше.Отговорът дойде само след седмица,приятен,забавен,изискан.Смислен.Невероятен сюрприз за мен.Момчето искаше запознанство,но аз още учех последна година в университета и държах да взимам изпити,вместо да посрещам гостенин от крайдунавския град.
    Петър прие да отложи срещата и заредихме една кореспонденция,свръхелегантна,ти казвам.Вярваш ли,вдъхнових се.Мисълта ми се лееше като бистър поток,красиви картички летях по пощата,лично написани на ръка,кокетен подарък на рождения ми ден,после аз на неговия.Захлас.
   Постепенно научих,че баща му е лекар ,на висок пост в болницата на града и председател на литературния кръг на здправните работници в околността.Казах си,момчето си има ген - така си допаднахме,макар да имаше висше техническо образование,както ми писа.
    И в пороя от ласкави думи и писма - по-късно отбелязах първия си пропуск,- не ми позвъни нито веднъж,макар да бях дала номера на телефона си,а семейството му беше материално добре,за да си позволи такива разговори.
  Това продължи година и половина,докато взех семестриалните си изпити и защитих дипломната си работа.
   Щастлива от успешното завършване,още през юни след финала на следването,изтичах примоя близка от туристическа агенция и запазих места за двама за екскурзия из България.
    Бих телеграма с искане да се видим и съобщение за резервирани места и зачаках.Тогава още нямаше така напреднала кореспонденция с компютри и имейли.И тогава дойде първото ми разочарование,по-точно огромно сгромолясване на илюзиите - никакъв отговор.Не бях питалаза телефона му и го нямах.Джи ес емите още не бяха част от ежедневието ни.
  Дълбоко потресена,отмених резервациите и смело приключих с мисълта за него.Но не било писано да скъсваме по този начин.
  Към средата на септември,както сега,самоче миналата година,звъни се удома и се обажда един семпъл,простоватичък глас,този на майка му. Бях изненадана,защото този глас и маниер на водене на разговор не се връзваше никак с интелигентността на писмата.
   Женицата се извини,че Петър навехнал пръст и всъщност се казвал Георги,но сменил името си,защото били известна фамилия в града,то и фамилното име било друго-от нежелание да ги одумват.Това приех като мотив,но,признавам,доста рязко я отразях,че тримесеца не се чака ,за да се извини човек.Женицата се притесни,после,видимо сепната от тона ми,реши да признае още нещо,че понеже синът й пострадал с пръста отдавна-тя му пишела писмата,но по дух и текст били негови.
   Тук вече ме налегна дълбоко съмнение,защото,при все болния пръст,Петър-Георги от самото начало искаше  среща ,а и година и половина да лекуваш пръст-звучи необяснимо дълго.
  - Поне адресът същият ли е или на други хора?-попитах.
  - Същият е,-пророни майка му.
  - Значи сте добавили други имена на пощенската си кутия.
  - Да,-смънка тя.
  Разделихме се хладно по телефона,но аз не приех обясненията й на вяра.Уредихме една екскурзия с родителите ми и стремглаво поехме тримата към неговия град.
    Още първия ден след настаняване в хотела тръгнахме с майка ми и открихме адреса.Звъним.Насреща ни излиза семпла женица с прошарена коса,домашна престилка и неглиже вързана кърпа на главата и като ни видя вида и облеклото ни загуби ума и дума. Но и ние загубихме като видяхме нея.Сбърква се жената,кани ни,запознава ни с доктора,два пъти прави кафе,защото първото го разлива от притеснение.
   А докторът,бащата,с хубав снежан ръст и стилна приказка ни омагьосва иводи разговора.Оженил се,разказва,за жена си по заръка на родителите си,най-вечебаща си,за да остане тук,при тях,а не в столицата.Гледаме с тънка усмивка и в съзнанието ми светва телепатичната мисъл,че всъщност той е авторът на писмата,та чак до интимните им нюанси в последните.Побеснях,но замълчах.
   Изчаках търпеливо да свърши гостуването и да насрочим срещата със сина,който в момента го нямаше-в ресторанта на хотела.
   Вечерта,по указание на родителите си,идва Георги да се запознаем.От хубаво направената снимка няма нищо общо с реалния образ.Идва едно нито хубаво,нито грозно русоляво момче с лунички,със свенлива приказка и затворена реч.С висшето образование също се е разминал,с литературата -съвсем.
   Че като го започнах аз насаме в бара на хотела,след като се зърна с родителите ми в ресторанта,с думи го сринах.Лъга,въртя,извъртва,не призна,че баща му е писал писмата.Изтърпях го,но му изясних,че тази вечер му е първа и последна на нашето виждане.
   Не ме забрави. Сигурно няма ида го направи скоро.Но споменът за тази провинциално промислена хитровата игра няма да се заличи с годините.Така много навлеци с просташки произход надойдоха в София.А на мен ще ми стои като поука за рибата и подадената въдица.Да знаеш,няма по-майстори в лъжата,от провинциалистите.Нас не ни бива. Признавам го.
   Защото,ако някой няма ниво,дори родител не може да го скрие.И остава следа за непочтения мерак по софиянка от сой,която да го повдигне нагоре и ако може да го влачи тя по стълбицата на живота.Но не ина ценностите.

    Така Евелина завърши соя разказ,а аз се съгласих с нея.Има една българска поговорка :"Куче да е,от сой да е".Не я забравяйте.Всеки си има място и среда и не едобре да излиза от нея,кой каквото иска дами приказва по тези въпроси.   
     Очевидно и самият доктор е съжалил   къде е попаднал по брак,та искаше да изтика сина си с лъжа.Но не успя.