Много свят обиколих,земи видях,
застроени като приказни градини,
но природата ни със замах
Бог творил е най-неповторима.

Няма като наште градове
със уют в чардаците и двора,
с аромат на хубаво кафе,
с яркосинята магия на простора.

Няма като наште планини,
те залежи криели,разказват,
тях  за бъдещите благини,
затаили са във свойте пазви.

И зад границите ни,отвъд,
българска е красотата,знаем,
всичко грабено ще има път
пак към нас.Днес дадено е в заем.

Не с войни.Всемирният закон
пак по Божа воля ще ги върне.
Всички българи в един синхрон.
Ще заслужим ли това пребъдване?


   28 ноември 2015г.,София

Авторска творба.

Оптимистично...

И е истинно,да знаеш.