Наближава Задушница - на 5 март. Сетих се как си отиде мама, най-красивото и добро същество, висше Божие творение. Великолепна, наричах я "Вечната". Уви, не било.

""""""""""""

Скарах ти се. Много ми дойде.
Твойте болки са били към края.
А сега над звездното небе
аз отдавна вярвам, че си в рая.

Последните целувки в есента
и думите - във болничната стая.
Това, което ти ми завеща,
предчувствайки, че си отиваш, зная.

И отлетя. Красив е твоят дух,
когото аз понякога извиквам,
както добър и нежен беше тук
до твойто тихо Божие повикване.

Остана слънчева до старини,
без бръчки, бяла, руса, синеока,
изваяна така, за бъднини,
не вярвах просто в края на живота ти.

Остана
Богоизбраните си тръгват във съня,
нататък, към пределите на Бога,
додето беше ти на таз земя
не си създала никому тревога.

Със всеки в миролюбие живя,
постигаше го някак, без проблеми.
Красавица във тяло и душа,
сам Бог дойде навярно да те вземе.

Из книгата ми с лирика "Между земята и космоса", 2004 година, София