Самодивата живее в мен,

неистово обича свободата,

ала мъже съвсем не взима в плен,

сами желаят да останат в сетивата  ми.

 Изкуството е втората любов

на самодивата - роса Росица,

и онемява всеки мъжки слов

пред красотата на жената - птица.

В усоето да ги приканя - до един

ще дойдат по потайните пътеки,

разбити са под небосвода син

сърцата  им по мене и вовеки.

 Не устояват. Без магия на ръка,

на чар не устояват и на стихове.

Така е по-красив любовта.

Тя просто не е сам разсъбличане.

Р. Копукова
16 февруари 2009г., София

                     "Сладка любов" - автор Петя Иванова ИВ

ЗА  ТЕБЕ

За тебе вдъхновението идва,

за тебе вечно времето лети

и думите звучат като молитва,

която никога не чуваш ти.

Защото се страхуваш. И сгреши.

А аз молитва няма да ти казвам.

И между нас пространството крещи,

гордолюбивото мълчание прорязва.

За теб намирам своя нежен стих,

навярно ангел слиза от небето

и ми внушава красота, и бих

отнесла дар небесен във сърцето си.

 
Не идват просто думите за друг.

И вдъхновение не ме спохожда.

Да беше същият. Да беше тук.

Една любов за всяко денонощие.

Р. Копукова
6 юни 1998г., София

                             "На моста" - автор Петя Иванова ИВ

ПОДАРЪК

Навръх рождения си ден

сънувах те, че те целувах,

погалих те, бях нежна с теб,

не се свених, не се преструвах.

Сънят, природен феномен,

така красив, ефирно блеснал,

навярно бе ми подарен

като вълшебен миг небесен.

 И искам да го претворя

в действителност неповторима,

усещам, че съм по-добра,

божествен дар щом с тебе има.

Р. Копукова
3 март 1999г., София

                                                                       "Дъжд"- автор Петя Иванова ИВ