- Мамо, прочетими тази приказка. Не могада яразберапо картинките. Моля те, мамо.
    Яркосините очи на Невяна светеха от бистрота.
   - Ето, винаги е тук, когато не трябва.Нямам мира от нея , а никой не иска да я гледа.
   Майката изохка нервно и чак разля кафето, което ми сипваше.
   Изчезна светлината на яркосиньото.Невяна сведе глава, към книжката ли, от обидата ли и тъжно излезе.
   Отиде някъде. Сама с картинките. Съвсем сама. Безбратче и сестра, които да откликнат на молбата й, поне картинките да споделят. Безласкавия шепот на мама да й разкрие чудния свят на приказката. Без да може да попита, да се порадва на новата приказка с някого.
   Достатъчни ли са картинките? И колко дълго могат да заместят те самотата на едно дете? И играчките, и дивидитата с метални гласове, и песните от дисковете, и куклите , и животните. Героите от детското царство, в които царица е Невяна.
   Но царкинята търси живи приятели - мама, татко, децата, да сподели откритите чудеса, да открие нови, да пита, да разпитва... Мама и татко са заети, баба и дядо са далеч, децата са зад стените на блока, милата Невяна с две яркосини ручеи, попили обидата.
   Кафето ми нагорча. Помолих майка й да дойде детето при нас, но тя махна с категоричен жест на отказ.

  Росица Копукова
  "Слънцестоене" - разкази, есета, миниатюри

"""""""" Забележка: срещнете ли в интернет "Подвижни пясъци" с второ заглавие "Слънцеброене", това е откраднатото и преиначено заглавие от покойната вече Теодора Ганчева, личи по датата на промененото заглавие. Близка приятелка на Благовеста Касабова, Надя Попова, Надежда Захариева, Наталия Русева от в.  "Минаха години".
   Има и други кражби от същата - вече покойница.