Ти си кацнала в мойте очи
като птица ефирно - реална
и пред тебе морето мълчи,
осъзнало,че не е идеално.

Ти си чудния земен пейзаж
от природните хрумки на Бога
и отеква по твоя паваж
мойта обич и мойта тревога,

че за хората в бъдния ден
ти оставаш по-малко достъпна,
чужденците напират и в мен
нещо смътно болезнено тръпне...

Моя Варна, във мойта страна,
синоним на красивата вечност,
ти си българска, ти си една,
ти си птицата Феникс.

Ти си взор и безкрай, и небе
в хоризонта намерило спирка,
край безбрежното Черно море,
дето чайките най го разбират.

3 януари 2016г., Симеоново
Росица Копукова
Из моя книга с лирика.

Представих си Варна... Благодаря! :)

Години наред летувахме задълго там и я познавам добре, днес много неща се промениха и Варна стана недостъпна за много хора.

Ти си взор и безкрай и небе
в хоризонта намерило спирка

И ти благодаря. Този красив град е пълен с хубави спомени за мен.