Пуснах коментара на един блогър, но не го виждам още пуснат, че сега като си платиш и получаваш книги.  В моя случай не можеш да се лансираш в американско издателство, ако не са ти стойностни книгите  и не ги плащам като тираж. Има други условия.
   Но както и да е. Това ме подсеща за времето преди 1989г., когато партията плащаше и за мнозина автори можем да кажем скромната дума "бездарие", сега дойде време, когато освен класово-партийна литратура, която сме чели, можем да четем и талантливи западни автори, а и да им докажем, че сме талантлива нация. При моите 43 до момента престижни международни награди - САЩ, Италия, Австралия, Германия и български, където има почтеност, считам, че ще продължа с право да пускам още книги по света, защото няма да доскучая, в духа на шегата. И книгите ми вървят добре.
   Няма го Гранитски, да ни тряска врати, цяла плеяда автори сме, когато той гледаше в тавана, а не в нашите ръкописи, няма ги редакциите, където да ни искат бланки за кадърност и да ни казват, че тиражът бил разпределен - толкова за ОФ, за ЦК на БКП, за провинцията и за София. Някои стигнаха до депресия от откази и обиди, да не цитирам имена без тяхно разрешение. Сега публиката е ценител. Вярно, в България е доста идеологически обременена все още, но има и ценители. Време е за доказване.
  Аз лично съм признала всички таланти отпреди 1989г., дори и тези, които справедливо очистиха от учебниците.
  А и във всички български издателства яко се плаща за книги и сега със свои пари или със спонсори.

Много истини, изказани смело и убедително...
Дерзай, Росиела!

Благодаря за искрените думи.