""""""""

Сега това е романтично минало,
а те самите- празнична героика.
И между тях и мен лежат годините,
угасналата кръв и ореолите.
Сега това са само пет- шест страници
в окъсана далечна христоматия.
Портрети на войводи и въстаници-
получовеци и полуразпятия.
Познаваме ги самоот баладите,
от одаите във музей превърнати,
отдето са излезли толкоз млади те
ивече никога не са се върнали.
А всъщност туй ли са?...Онези диви хъшове
нима са мислили приживе за музеите?
Нима на своетобезсмъртие за къшея
без къшей хляб тогава са живели те?
По воденици и браилски ханчета
нима са търсили те бъдно легендарие
или пък топлата чорба на Странджата!
Не, просто са си търсили България!
България - и святата, и милата,
която няма нищо общо с думите,
която бе за Дякона бесилото,
а пък за Ботев - Вола със куршумите.
...Сега това е романтично минало,
а те самите - приказка, героика.
Но всяка нощ ,  безименни и именни,
се връщат те в кръвта и във покоя ми.
Изпълват стаята и мен. И питат те:
"Строшихте ли на този свят оковите!"
А вместо отговор, ведно с комитите
целувам аз камите и пищовите.

1971г.
Дамян Дамянов

""""""""""" 

Разплаках се! Тук моят силен характер не са първи път се прекършва пред това Дамяново стихотворение. Поклон, поете, увековечил разтърсващо нашето героично
минало!

някои интервали ги няма. Автоматично го прави.

много добре казано. Точно и ясно е описал хората, благодарение на които е освободена България. Темата ми е близка, защото сега чета Левски на Яна Язова.
:)

Вълнуващ. Българин.