Снощи по здрач на вилата запя
щурец, та чак се скъса из тревите,
за смисъла на лятната свирня
прикрита  на щурците във душите,


запитах се. Под звездното небе
така се ширнала бе простотата-
приятен въздух, песен на щурче,
какво да искаш повече нататък...


Хармонията сякаш легна в мен,
олекотена тръгнах за надолу,
повтарях си наум един рефрен,
на път към сетната домашна роля.


А горе тази свежа планина
помаха ми край рейса за " довиждане".
Изчезна на щуреца песента
и звездното небе изчезна в нищото...


23 юли 2016г., Симеоново- София
Росица Копукова

видях яркото звездно небе...
Вдъхнови ме!
Благодаря!

Ей, много свят обиколих и още ми се обикаля, но по- красиви места от нашата природа няма. Едно от тях е в полите на Витоша.