Постинг
29.07.2016 11:18 -
Спомен от лятото
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1075 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2016 09:13
Прочетен: 1075 Коментари: 2 Гласове:
-2
Последна промяна: 30.07.2016 09:13
В последните дни на август плажът бе пълен с деца от най-различни възрасти.Според годините и темперамента им родителите откликваха различно: едни тичаха след тях, други ги викаха по име, трети - шамаросваха.
Само младото семейство, вляво от хавлията ми, имаше странно поведение - палаво момченце хвърляше високо пясък над мама и татко, пръскаше вода от продупчено шише, целеше се с топката по лежащи непознати тела. Таткото току се понадигаше, поотупваше го малко, но ефектът от тази тактика бе минимален и хлапето не спираше.
Най ме впечатли, че майката не помръдна, очи не отмести, дума не обели. Лежеше си тя на дюшека като изваяна шоколадова статуя и ... толкова.
Де тези нерви, де това сърце, дето така издържаше на бездействие, чудех се.
Хоп, топката бе улучила лицето ми, хлапето се заливаше от смях, а таткото се извиняваше:
- Прощавайте, палав е до нетърпимост.
- Видях, - отвърнах с лека ирония, - но се възхищавам на свръхтърпението на жена Ви. Мисля, че и то не е за пренебрегване.
- А-а-а, тя е детска учителка, затова. Казва, че е привикнала, с нейната професия, нали разбирате...
- Ето какво било.
Кимнах в знак на съгласие.
Статуята бавно вдигна глава при тези думи на мъжа й и ме погледна с усмивка. После пак падна назад и се предаде на лъчите на слънцето.
1988г., Варна
Росица Копукова
"Слънцестоене", белетристика, 1999г., София
Само младото семейство, вляво от хавлията ми, имаше странно поведение - палаво момченце хвърляше високо пясък над мама и татко, пръскаше вода от продупчено шише, целеше се с топката по лежащи непознати тела. Таткото току се понадигаше, поотупваше го малко, но ефектът от тази тактика бе минимален и хлапето не спираше.
Най ме впечатли, че майката не помръдна, очи не отмести, дума не обели. Лежеше си тя на дюшека като изваяна шоколадова статуя и ... толкова.
Де тези нерви, де това сърце, дето така издържаше на бездействие, чудех се.
Хоп, топката бе улучила лицето ми, хлапето се заливаше от смях, а таткото се извиняваше:
- Прощавайте, палав е до нетърпимост.
- Видях, - отвърнах с лека ирония, - но се възхищавам на свръхтърпението на жена Ви. Мисля, че и то не е за пренебрегване.
- А-а-а, тя е детска учителка, затова. Казва, че е привикнала, с нейната професия, нали разбирате...
- Ето какво било.
Кимнах в знак на съгласие.
Статуята бавно вдигна глава при тези думи на мъжа й и ме погледна с усмивка. После пак падна назад и се предаде на лъчите на слънцето.
1988г., Варна
Росица Копукова
"Слънцестоене", белетристика, 1999г., София
буквички не излизат, запетайки , интервали и понеже това се случва често, попитах един специалист, който ми светна, че това се случвало на много екрани от средна ръка компютри, с много пишещи хора. Не мисля да го сменям. Засега.
цитирайда напиша нещо по-дълго при това положение. И за мен грешките са неприятни, но не са мои. Затова залагам на къс разказ, миниатюра. Все пак завършила съм педагогика и българска филология поотделно и трябва да се оправдая по същество.
цитирайТърсене