Дори и когато те няма, любов,
ти живееш в съня ми вълшебен,
ти изпращаш кодиран от Космоса зов,
ти признаваш, че си ми потребен.

Пламва цвят и звезда, и корен, и плод,
обладани от огнена нежност,
аз отварям на тайнствата чудния брод
и те каня в самата безбрежност.

Омагьосан от мен, но свободен докрай,
да те няма - ти пак ще останеш.
И, опарен от пламъка в земния рай,
ще намериш пътека за двама.

Ти през всички сезони пътуваш към мен,
несъзнателно, тука пристигаш,
ти си светлото утро и топлия ден,
с мен се будиш и с мене заспиваш!

2016г., София
Росица Копукова
Из книгата, която е под печат и ще излезе
в началото на октомври.