"""""""""

Над времето,в  неистовия бяг,
аз имам свое място под небето,
пътувайки със своя звезден впряг,
далече задминавам битието.

""""""""""

Там някъде, зад залезния гръб
на Витоша - добрата планина,
издига се един духовен стълб
на мойта поетична висина.

""""""""""""

В каляската от хубави слова
аз возя все приятели отбрани,
доказали, че в свойта чистота,
те за дела полезни са избрани.


""""""""""

Като морето своя цвят меня,
душата проявява се различно,
за нищо никога не се свеня,
но нямам израз груб и неприличен.


""""""""

Дай на иронията ярък път,
тя може много работа да сърши,
едва ли тя ще промени света,
но злото може доста да прекърши.


28 амгуст 2016г., София
Росица Копукова
Голяма Богородица е днес по стар стил.

Ако не си бяхте написали християнизмите отдолу, с удоволствие щях да гласувам...)

изящни и съдържателни стихове с афористично звучене. Много ми харесаха. Браво, Роси!

И благодаря от сърце!

В следващия живот ще прозрете силата на християнизмите. Има време.