Мъжът обичам да е връх,
да е попътен вятър,
да няма лишеи и мъх,
и недобър театър.

Да гони своя апогей,
не би ми и омръзнал,
да бъде малко Прометей,
край него да не мръзнеш.

Да бъде с поглед осъзнат,
да гони свои цели,
да, може и да е богат,
но да е безпределен.

Защото аз пък съм жена,
която вдъхновява,
но не да бъда планина,
за всекиго не ставам.

3 септември 2016г., София
Росица Копукова