"""""""""""""

Мълчанието е красив момент
от мъжките представи за признание.
Но то е просто миг или фрагмент
в мозайката от нежно съчетание.

Не мога да съм ясновидка аз
/ съдбата ми подсказва в сън вълшебен
това, което не изказва твоя глас/,
но словото си има дар целебен.

А знам, че думите у теб стоят,
заключени във сейфа на душата,
но не струят, за Бога, не струят-
сам виждаш, че без тях е тягостно.

Магия някой ще го нарече,
направена магия за мълчание.
Красива е, ще възразя, но там,
където казани са всичките признания.

31 юли 1999г., София
Росица Копукова

"Гласът на мълчанието", лирика, 1999г., София

да не ми крие злобливите си пустословия, защото и да ги крие, е явно, че се плаши от истините. Цяла Варна му знае псувните и обидите, че и отвъд, та и да ги пише по мой адрес, нищо ново под слънцето.
Валерко, цял блог се е сетил защо се домъкна в София, ама ти е мъка, че "софиянец" не стана. Пиши сега защо са те зарязали трите съпруги, пък аз ще видя накъде ще отбележа палеца.

...отговорите на злобливите си пустословия, защото...

чета много постинги, Валерко, а ти не четеш, само окръчмаросваш поезията с небивали идеи от булевардно ниво напоследък. Чети и ти, да пораснеш. А тебе те оставям за последен прочит, за добро настроение преди лягане.