Пътеводител ми е оптимизмът,
със който аз пътувам над нещата,
молитвата към Бога ми е истина
и вяра, че ще стигна до целта си.

Аз нямам на терзания излишества,
душевен хаос и душевни сривове,
аз оцелявам въпреки, над всичко,
не падам в долове, вървя по ридове.

Аз имам своя си ориентация
и своя си добра организация,
и своя си добра мобилизация
след подарената небесна информация.

Не всеки е доволен от съдбата си,
не искам много, получавам повече,
по  дух съм волна птица като гларуса,
а по практичност задминавам надалече

алчници и големи самохвалковци,
уют успявам да направя в малкото,
в премереното място под небето
да имам всичко, нужно на сърцето.

Да имам дом и вила, и градина,
да украсявам там, където мина
човек, душа, и стих, и бъднина.
Пътеводител ми е светлина.

2016г., София
Росица Копукова - автор

досущ като такъв живот..

Такава ми е и душата. Държи се над вълните, не потъва.

запомнящо се стихотворение... поздравления...

такава съм си и в живота.

Усетих душата ти, Роси...
Поздравления!

Благодаря ти.

Оптимизъм издигнат в ранг на философия и поднесен в отлична поетична форма.
Точно от това се нуждаех в момента.

Да ти бъде и на теб постоянен.

rosiela, толкова ясно и изчистено, и без колебания ...чак ми се прииска да съм като теб... Макар, че на всичкимни е дадено да сме различни.
Но стори ми се за миг, че и аз се успокоих и повярвах. Като теб.

ако не върви напред творчеството ти и не се популяризира сред ценителите, все едно не си написала. Така мисля и за своите творби.