Мое мило момче, ти не знаеш как силно обичаш
и когато намразваш, не знаеш как силно отричаш.
В тебе има два цвята жената - ту черна, ту бяла.
Или има любов, или болката неотболяла.

И не вярваш / защо?/, че обичам със същата сила,
но за чужди жени не съм аз достатъчно мила,
а нещата са прости, аз все ти помагам по милост,
да не пратят по теб по-жестоко от пчелното жило.


И света да обходя, и мъже да ме лудо желаят,
не приемам това и при теб ще се върна накрая.
В тебе има любов и тя носи сърдечна  омая,
не ревнувай, защото ревнуваш сам себе си, зная.


Не откриваш ли сам поетичната ласка от Бога?
Все за теб е стихът ми, наситен с копнеж и тревога.
И запитай се ти: за всеки така ли се пише?
Или само за този, към когото е чувството висше?


Сподели любовта,не до там, до вратата и прага.
Сподели я така, както ти я разбираш, веднага.
И ще бъдат простени от обич направени грешки.
Мойте стъпки към теб щебъдат добри и човешки.



16 май 2005г., София
"Любов и вдъхновение", книга с лирика, 2005г., София
Росица  КОПУКОВА

Поздравявам те, Роси! Написала си рядко стойностна творба. Изпитах наслада от прочита й! Лек ден и нови успехи!

много мило от твоя страна!