Обичам тези наши градове,
в които старобългарските къщи
разкриват свои тайни светове
за минало бунтовно и могъщо.

Където стъпките по стария чардак
събуждат исторически епохи,
дуварите високи дават знак,
че крият истини за времена жестоки.

Обичам аромата на кафе
от кафеджийницата на площада
и сякаш аз  съм в други векове,
но все свободна и все духом млада.

Обичам възрастните хора в тях,
защото приказката им е мъдра
и искрен е човешкият им смях,
дори от критика да е накъдрен.


Обичам тези наши градове...


26 ноември 2016г., София
Росица  КОПУКОВА

То е смислено, възприемам го като послание към тръсещите /все още/ хора. Освен това стихото Ви и звучи - казвам това като човек, който цял живот се е занимавал с музика. Прилагам два от линковете за автори, за които съм писал постинги:
http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2015/03/28/iozef-haidn.1349610
http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2015/02/14/330-godini-iohan-sebastian-bah.1338399
Брависимо за стихото Ви!

И аз ги обичам...

че Ви е допаднало. Благодаря.

благодаря за доверието.