Не можем никога да преброим
сивите гънки в мозъка човешки,
математически да изчислим
кой колко може, ей така, без грешки!

Разбира се, то вижда се отвън,
какво говори с думите устата,
дали си метеор или си пън,
какво създаваш дневно със ръката!

Кой колко има сиво вещество,
то бялото приема се за  знаме,
че нещо пердставлява. В мнозинство
такива земния ни свят го населяват!

И те ти доминират простота,
която вкаменен те прави сякаш!
Но аз летя, прелитам, пак летя,
все някой казва:" Много се раздаваш!".

А долу ниско черевеят пълзи,
той обичайно е безумно грозен,
така и трябва в земните ни дни
да го надмина. В свойта невъзможност

да стигне полета на моя дух
се дави в мъка и простее, и копира,
но въпреки това остава мъх,
а всяка зима всеки мъх умира!


30 ноември 2016г., София
Росица  КОПУКОВА

За следващата книга, която се подготвя догодина.

Г/жо Rosiela,
Стиховете са Ви хубави. Те представляват послание на един помъдрял човек към останалите с пожелание към тях да се опитат да станат по-съвършенни, да извървяват разумно земния си път. Изключение от тази Ваша линия в поезията Ви е целенасоченото срещу определени личности Ваше отношение, които Вие недолюбвате. Не изразходвайте психическа енергия за такива неща, насочетете мислите си към нещо, което ще докосне сърцата и мислите на хората, с което ще ги размислите как да станат по-съвършени, по-добри. С лошите управия няма, целият ни живот го потвърждава. Не хората на изкуството трябва да се борят с тях, те трябва да поучават другите, да ги въздигат в ежедневните им дела.
Прилагам Ви едно прекрасно стихотворение на Ясен Ведрин на тема, близка до Вашата:

В ТЕБЕ ОСТАНАЛ СЪМ ЖИВ!

Дай ми Господи някак да сляза
до дълбокото в страшния ад.
И да видя за кой Си запазил
оня ужас в катрана нагрят.
Днес си мислят, че просто Те няма.
Грабят страшно. "След нас и потоп".
И се люшкат в зловеща измама
цар и бирник, министър и поп.
Съвестта си, така неудобна
злият бързо превръща в парцал.
И не мисли за участ задгробна,
а затуй колко малко е крал.
Свят широк. И парите - съблазън.
Който граби - намира си рай.
Няма, Боже, от Тебе боязън.
Няма "взимай", но всичко е "дай".
Десет лева са точна причина
да ударят старица с тръба.
И когато пребита почине -
плюят в пазвите. Било съдба.
Милионът за алчни - нищожен.
Гледат все с ненаситни очи.
Някой имал и повече можел -
друг по пътя му бясно търчи.
Като огънят, който не спира,
и догде е възможно - гори,
тъй грабителят всичко прибира
и измерва живота в пари.

А сега нещо извън темата:
За средващото лято ще ми трябват 2 асистент/к/и да ми помогнат да снимаме мечка. Аз ще подгоня мечката към тях, те ще излезат иззад камъните, където са се скрили за да изненадат мечката и да я снимат /изненадана/ в анфас. Добри туристи и добри фотографи са ми необходими.
Поздрави,
Коста

но не се отнасят за човек извън нормата. Аз много време мълчах, Валестана изписа тонове цинизми на лични съобщения, сам си го търси, сам си го намира. Той и на доста други е писал така, но не са така упорити като мен. Благодаря както за осмислянето на моите стихове, така и за хубавото стихотворение.
Аз си имам човек до себе си, имам и възрастен баща, иначе нямаше да имам против това планинско приключение, силна туристка съм. Но той е на доста години и не може без мен.