Като не можеш да го кажеш - покажи го,
един непредсказуем жест открий,
нарисувай го, пресътвори го
и после за ефекта се поспри -

да срещнеш чудото на моя отзвук,
да чуеш просто думите на глас,
онези, дето сливат се с духа ти,
които в стихове създадох аз.

Една изкуствено стаена бариера,
сковала те е в страх и във вина,
но разчупи я с друга атмосфера,
с въображение и светлина...


Защото зная истина прастара:
най-силно там пулсира любовта
без многословие и драмспектакли,
в мълчанието се прикрива тя.



14 октомври 2000г., София
Росица КОПУКОВА
"Посоките на любовта", лирика,
издадена 2000г., София

Поздрав, Роси!

Да си жив и здрав!