ТЕБЕШИРЕНО ВРЕМЕ СЕ СПИСВА,
списва, списва и пада на прах,
вечно нещо е недописано
и илюзии стават на грях.

Вечно нещо не е както трябва,
под перманентен експеримент
пак народът ни е ограбван,
пак народът е инструмент

на фалшиви управници, дето
все гласят се да идват на власт.
Няма друг, освен нас да прогледне
и да чукне съдбовния час.


И от старото време ни лъжат,
че са някакви нови лица.
Но за жалост живеят наивници
още тук като малки деца.


Но във мене живее надежда,
че във времето на зверове
има личности, дето повеждат
като смели добри ветрове.


4 ФЕВРУАРИ 2017 , София

Росица   КОПУКОВА

Поздравление, Роси! И аз живея със същата надежда, но ти си я формулирала поетично. При това много успешно.

Хубава неделя!

дай Боже!