Днеска ми е нежно. И да няма сняг.
Гледа ме прилежно съседския котак.
Кучетата бавно минават покрай мен.
Хвърлям им да хапнат закусчица на ден.


Предпролетно и меко. Време за разкош.
Ей го, се задава, малкият Гаврош.
Давам му паричка, купувам му геврек,
да не ми е криво, да не съм на тек.


Ако с нещо малко не помогна днес,
а и утре също...има ли превес
после добротата в моята душа,
има ли спокойствие? Как да я теша?


Някои със думи правят доброта,
други като мене подават и ръка,
на човек, животно или на дете.
Днеска ми е нежно. И ми е добре!


9 февруари 2017г., София

РОСИЦА  КОПУКОВА

Не случайно е казано - "Чистата съвест е най-добрата възглавница."

Поздрав, Роси! Хареса ми стихотворението ти.

Важно е да бъдем в мир със себе си!