Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2017 16:51 - КОНСТАНТА
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 672 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За разлика от някои приятели
обичам да съм точна и умерена,
секунди да не ми достигат - трябва ли?
И трябва ли да ме убива времето?

На младини потичах доста халосно,
сега на средна възраст съжалявам,
амбицията може да е цялостна
и без докрай да ме изпепелява.

Бях прекалено честна. Съжалявам.
А можех честни клопки да приложа.
Хем враговете да не утроявам,
хем и спокойствие да си наложа.

Защото имам ум за четирима
и можеше съдбата да ми служи.
Прати мръсника в дупка невредима,
без да се сеща. На кого е нужно?

Но трябваше така - да поузрея,
по-хубава жена, по-сочна круша,
когато действам и мълчавинея,
доброто сякаш повече ме слуша.

Обаче - пак стои зад някой ъгъл
изобличението. И пристига.
И пращам недостойника във пъкъл.
Отново кроткост няма да ми стига.

24 май 2005г., София
Из книгата с лирика " Любов и вдъхновение",2005г.
В превод на английски език получила
Златен медал в САЩ

Автор: Росица  КОПУКОВА



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Добре правиш, че ни запознаваш с образци от творчеството си, Роси.
18.03.2017 01:20
Човек съзрява, но изходната матрица, на която е положен от небесните сили, остава почти непокътната. В това изглежда е прелестта на битието. А ти я разкриваш в този текст от нов ъгъл. Поздравление!
цитирай
2. rosiela - Благодаря,
18.03.2017 06:28
missana написа:
Човек съзрява, но изходната матрица, на която е положен от небесните сили, остава почти непокътната. В това изглежда е прелестта на битието. А ти я разкриваш в този текст от нов ъгъл. Поздравление!



за интересния анализ, Мисан.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6606564
Постинги: 5041
Коментари: 23943
Гласове: 9774
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031