Не знам защо, но морският човек
от всички други просто е различен,
светът е хоризонт и е небе,
душата му наистина е птича.

Чертае белокъдрена вълна
в сърцето му и рани, и надежди,
и все пътува той по висина,
и все догонва някаква безбрежност,

дори когато стъпва в земна твърд,
дори когато у дома се връща,
за него ще е като малка смърт,
ако морето с обич не прегръща.

3 април 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

с крайбрежно възпитание и морска култура. Всеки, който познае кои са те, ще получи награда- ръкостискане с един жив класик от Варна.

Като мини-концерт за клавесин на Моцарт.
Сътворила си нещо класно, Роси и те поздравявам за това!

искрено ме разсмя. Това е посветено на хубавите хора.

Радвам се, че те е развълнувало.

не само, че не е получило пари от богиня Ва за книга при повторно, най-малко, поискване, четох го лично, нито му е пратила нещо за хапване, та лудее до безумие на моите рецепти. Глад, Боже, глад, няма пари ни за спанак, ни за картоф, ни за лапад. Само обожествяване на гладно не си е работа, ама никаква.

изпий две шишета пърцуца, та да ти стане още по- весело. Така постъпват истинските поети.

толкова пърцуца ще ме удави в морето.

Варна и да се оставиш на един прочут наш треньор да те тренира. Ще видиш как след това ще лющиш чамовица, че и за още ще питаш.

харесваше ни, но Чу ... валето не съм го виждала там, а той се е присламчвал към София от дете.

вземат властта и той да се намърда на топла служба в Министерство на културата. Да, ама не! Опять кукиш, товаришчи!

но и тогава нямаше да додрапа до Министерство на културата, за там мераклиите са много.