Митичен лъч в душата ми пътува
и търси мястото си в мъдростта,
през векове в живота аз преплувах,
за да пристигна тука и сега.

Обаче този лъч не ме оставя,
назад ме връща и напред върви,
не бива древното да се забравя,
в съвременното да се прояви.

Митичен лъч - подарък от Всемира,
митичен лъч, за бъдещето брод,
в една планета, дето не умира
ни времето, ни сетния живот.

15 май 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Поздравявам те, Роси! Умееш да изявиш мащабното в сентенциална форма, когато пишеш поезия.

За хубавите думи.