В онази бяла самота, в която
заражда се и мисъл, и идея,
по - ценна е от диамант и злато,
защото бъдеще пулсира в нея.

В онази бяла самота творецът
намира себе си за хората и дава
искри талант и порив от живеца,
с които Господ сам го надарява.

В онази бяла самота, додето
осмисли всичко, случило се вече,
превърне го във творчество и свети
с изкуството във земната  ни вечност.

В онази бяла самота, необходима
не само тук, за цялата Вселена,
каквото Бог ни дава и ни взима,
за други светове и друго време.

1 юни 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

сещаме се кой е, слага минуси, без да ги има в статистиката. Чакаме следващите.

Не му обръщай внимание, Роси! Много силна философска творба предстявяш.
Тази "бяла самота" вероятно ни родее със Създателя и Твореца на всички светове, тук - в "земната ни вечност". Силно съм впечатлен от умението ти да пишеш с ясни и сентенциални звучащи поетични послания. Това си е дар от Небето.

зя точния поглед към моите стихове.

"Бяла самота" е многопластов образ, чието съдържание се разкрива в целия текст.
Навярно това е самотата, в която общуваме само с Природата и Създателя.
Блажен е, който я познава...

И на творчеството , подарено от Създателя.