Красиво отражение стои
в представата за теб
преди разсъмване...

Това си ти,
но и не си,
не можеш
цялото пространство
да изпълниш...

И да наситиш сам безкрайността
с копнеж
и светлина!


"""""""

Почакай,  сън!
Не се превръщай в ден!
И не обрулвай моя миг
със светлината.

Един очакван образ
е до мен
като реалност
и като възвратност.

Почакай, сън!
Красиво е и тук
не искам да загубя
 нищо ценно,

не искам образа
да го сменя със друг,
нито да продължавам
по - нататък...

30 септември 2000г., София
Росица  КОПУКОВА

" Посоките на любовта", лирика, 2000г., София

Поздрав, Роси! Светла неделя от мен!

да си жив и здрав!