Има време да бродя по звездния път,
искам тука задълго да бъда,
в тази райска планета - така - кът по кът
да постигам  по малка победа.

Поетичният стих за любов да звъни
над религии, хора и време,
без безумия диви и страшни войни,
всеки своя живот да поеме.

В този век на напредък да тръгнеш назад
е направо безбожно нелепо,
за добро е създаден тук земният свят,
да е чисто в душите и светло.

Колко трудно е днес да постигнеш това,
дето някога Бог е оставил.
Дали мога на всеки да пратя слова,
който още не се е забравил?!

14 юли 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Твоите думи достигат до сърцата, Роси...
Вярвай и пиши. :)

до Калифорния, Ели. И ти пиши, не спирай!

облечено в подкупваща поетична форма. Встъплението ме заплени:

"Има време да бродя по звездния път,
искам тука задълго да бъда,
в тази райска планета - така - кът по кът..."

Права си, Роси -

"за добро е създаден тук земният свят, да е чисто в душите и светло...",

но непрестанно забравяме това, а ти пиши все така - възвисяващо душите, за да ни го припомняш!

ще бъда тук, както и ти.