Ела, в прекрасната неделя,
ще те очаквам, позвъни.
Аз топли думи ще намеря
за твоите добри очи,

и ще намеря топла ласка
за добротворните ръце,
една усмивка са украса,
една целувка за небе.

Обичам твоето пространство
разпръскващо докрай любов
от първия звънец неделен
като магия, като зов

за идващото, предстоящо,
наситено докрай с копнеж.
А твойто чувство блика ясно
и ти не можеш да го спреш!

Август 2002 година, София
Росица КОПУКОВА
Из моя книга с лирика.

трудно е да се спре поривът
когато е взаимен

така е.

и изживяването на душата, която я е написала. А какво по-хубаво от това...!

Поздравление, Роси!

Благодаря.