Живеем във понятието "време",
не сме дорасли днес за вечността,
защото тя е приказна поема
на непостигнатата красота.

До съвършенството все път ни чака
и трябва много да вървим натам.
Да удържим поредните атаки,
с доброто да живеем като в храм.

Ала невинаги се получава
със лошия добър до бъдеш ти,
и времето пореден шанс ни дава
да надживеем земните злини,

и малко от божествената вечност
да вземем по всемирния си път.
И на гърба, със повече човечност,
да стигнем и до вечността отвъд.

25 август 2017г., София
Росица   КОПУКОВА

Никак не е лесно да се напише нещо за тези две категории, в които човешкият ум е безсилен да вникне. Кант счита, че време и пространство са фикции на човешкия ум. Вечността, обаче, е наистина друга реалност. Ти, Роси, по превъзходен начин, с помощта на 4 куплета, си обхванала и лирично одухотворила тези две понятия в синтез и в противопоставяне. Поздравявам те за това рядко умение!

Остава само да го проумеем. Благодаря ти.