СРЕЩИ  В  НЕГОВИЯ  АПАРТАМЕНТ


В дома му, при все нашето дългогодишно  и ползотворно познанство и впоследствие духовно приятелство, отидох късно, когато го чакахме в Народната библиотека, но болките в ставите и намаленото зрение му попречиха да идва чак тук, както и в Руския културен център от началото на 2003 година.В началото не вярвахме, че той така ще се застои., но се случи, не ни събираше вече, както обикновено.


""""""""""""""""""""


Постепенно срещите започнаха да минават в апартамента му в 11ч. сутринта, установеното време за разговори, за виждане, тогава викаше духа на голямата ни пророчица Ванга. Ватев беше медиум, беше надарен  да прави точни сеанси при викането на нейния дух, може би и на други духове, без той да знае. Там правехме литературни планове или получавах сонетните цикли, които той пишеше, превеждаше и ми ги даваше по предварително определената ни програма.Той искаше аз да ги издам, когато мога. Не само това - завеща писмено това свое желание.


""""""""""""""""

Ватев пишеше и ми даваше на ръка свои литературни писма до мен.Те бяха един вид литературни послания за моето литературно бъдеще, за бъдещето на литературата в световен мащаб. Имаше голяма и трогателна вяра в мен. И , мисля, че я оправдах, докато беше жив. Имам още да правя посмъртно за него, той заслужаваше.


""""""""""""""""

Ватев предрече, че хората няма да имат време да четат дебели и обстоятелствени книги с белетристика, а по-кратки, събирателни и поезия. Голямата поезия в малко думи съдържа всичко и Ватев беше убеден, че тя няма да загине като изкуство.

КРАЙ!

МИР НА СВЕТЛАТА МУ ДУША!

Росица   КОПУКОВА

видно от твоя разказ, Роси! Мир на праха му! Такива хора са като вековни дървета - паднат ли, няколко десетилетия са нужни, за да поникнат нови и донякъде равностойни на тях.

много добре си се изразил! Благодаря.