На вечния престол на красотата
стоят избраните от Бог чеда,
трънлив престол, за жалост, в необята,
където светят дарби над света.

А по земята крачат много други,
по - земни от тревата и пръстта.
Не са дошли по някакви заслуги,
а да се учат от духовността.

Къде ще е нивото на звездите
отмерва времето за вечността.
Мнозина ще залязат, но добрите,
след векове ще пръскат светлина.

На хулите дарена е забрава,
на всички песни на духа - живот,
който за поколения остава,
за поколения проправя брод!

31 август 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

Харесвам точно такава поезия:

"На вечния престол на красотата
стоят избраните от Бог чеда,
трънлив престол, за жалост, в необята,
където светят дарби над света."...

"Къде ще е нивото на звездите
отмерва времето за вечността.
Мнозина ще залязат, но добрите,
след векове ще пръскат светлина."

С летящ поетичен старт влизаш от края на август в септември, Роси!
Сполай ти и пиши все така!

ей сега пиша още едно. Че не ми се разделя с лятото.