Аз спирам до ръба на спомена,
за да си спомня хубавото с теб,
когато бил си Аполон и Феб,
не, няма от тъгата да отроня,

а ще опитам пак да сътворя
пътека от звезди и от слънца,
сияеха и нашите лица,
не, няма в спомена да изгоря...

Ще се опитам да направя бъднина
и да я задържа във две ръце
за твоето и моето сърце...
И нека бъде само светлина!

 
20 октомври 2004 година, София
Росица  КОПУКОВА

със сияен финал! Поздравявам те, Роси!