Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2017 21:14 - ПОСОКИ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1013 Коментари: 5 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Като път към морето,
като мост над река,
като полет в небето
аз през дните вървя,

неспокойно живея
даже в тихия миг,
за когото копнея 
аз го правя щастлив.

Нека  сам да  намери
паралела  до мен
и със моя да мери
своя делничен ден,

дните аз не повтарям,
нито брод подир брод,
сам портала отваря
Бог за моя възход!

Аз съм Божа прашинка
във небесната шир.
Ала тук, на Земята - 
с чуден вътрешен мир.


21 ноември 2017г., София
Росица   КОПУКОВА














Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Разсмя ме искрено!
21.11.2017 21:25
анонимен написа:
и с моя да го мери!

цитирай
2. missana - Всички ние сме прашинки в божиите ръце.
21.11.2017 23:32
Или, както много сполучливо се изразява Блез Паскал - сме "мислещи тръстики".
Добре си напипала, в чисто стихотворен план, Роси, уникалността на една такава прашинка. Поздравявам те!
цитирай
3. stih - Благословена си!
22.11.2017 00:56
Самочувствие, сигурност и задоволство от живота звучат в тези редове.
Хубави сравнения и силен финал!
Поздрави!
цитирай
4. rosiela - Благодарности, доценте,
22.11.2017 07:43
аз бих добавила - в блатото на Елин - Пелиновската завист.
цитирай
5. rosiela - Ели, сладурка хубава,
22.11.2017 07:45
всичко добро в живота и творческо във въображението да те достигне.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6609693
Постинги: 5041
Коментари: 23945
Гласове: 9776
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031