Открехнем ли душата към Всемира
със цялата му Божа красота,
усещаме, доброто не умира,
доброто се родее с вечността.

И някъде, сред майката Природа,
с душата ни се случват чудеса,
там тя намира пътя си възходен
между трева и сини небеса.

И кацва на лицето топло чувство
и по душата се разлива жар,
спохожда ни великото изкуство
да видим в непознатия другар.

Открехнем ли душата към Всемира
и пуснем ли я в миг да полети,
недейте и допуска, че умира,
тя сменя просто своите черти.

Тя става по- красива, по - радушна
и доближава повече до Бог!
Ще бъде после по - великодушна-
над грижите и над живота строг!


14 януари 2018г., София
Росица   КОПУКОВА

към всеки читател да отрехне дверите на душата си за Доброто във Всемира и да я остави да полети, за да осъществи своя кръговрат през Бог до новото си предназначение. Поздравявам те за мащабната визия и поезия, Роси!

кварталното кръчме...

Сяда там синковецът, олива се и започва да се прави на Ботев, като повтаря на всички, че са идиоти...

На бездарните поети всички стихотворни рамки са им черни като техните! Лиричен далтонизъм, какво да правим.
Морски, да ти пратя един психиатър от столицата, има желание да ти ковне акъла, като ти прочете текста?! Ама едва ли ще му платиш хонорара!

но психопатите винаги ми стават симпатични накрая!