Постинг
27.01.2018 08:19 -
ЗИМНА ПРИКАЗКА
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 532 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2018 08:30
Прочетен: 532 Коментари: 3 Гласове:
-4
Последна промяна: 27.01.2018 08:30
Загледана във моите елхи,
накичени със зимните премени,
откривам, че поезия шепти,
без думи, в зимно - приказното време.
Застиналата бяла хубост тук
въобръжението ми докосва,
лирична тишина струи, без звук
и напоява този ден с въпроси:
как Бог създава райските места,
душата си оставил по Земята
и всеки кът с различна красота
бележи своя чар във необята.
И всичко, сътворено със любов
за обич е създадено отгоре,
дарен ни е небесен благослов,
човеците не знаем що да сторим.
Вместо да гоним светлите мечти
и цели да поставяме полезни,
оставили сме злото да свисти,
а сме дошли за радост и за песни.
Премного мъка в тази красота,
премного злоба и нечистоплътност.
Разказва бяла приказка снега,
а в нея крият се съдби и смъртност.
27 януари 2018г., София
Росица КОПУКОВА
накичени със зимните премени,
откривам, че поезия шепти,
без думи, в зимно - приказното време.
Застиналата бяла хубост тук
въобръжението ми докосва,
лирична тишина струи, без звук
и напоява този ден с въпроси:
как Бог създава райските места,
душата си оставил по Земята
и всеки кът с различна красота
бележи своя чар във необята.
И всичко, сътворено със любов
за обич е създадено отгоре,
дарен ни е небесен благослов,
човеците не знаем що да сторим.
Вместо да гоним светлите мечти
и цели да поставяме полезни,
оставили сме злото да свисти,
а сме дошли за радост и за песни.
Премного мъка в тази красота,
премного злоба и нечистоплътност.
Разказва бяла приказка снега,
а в нея крият се съдби и смъртност.
27 януари 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене