Тя мина със иконата край нас, не беше сякаш в този свят в момента, загледани във профил и в анфас, я срещахме от нечия планета. Жаравата искреше, ала тя не я усещаше като такава, една магична, хубава жена и Богородица я окрилява. Трептеше в здрача огнения дух на българката, в танца преродена, не само ние, занемели тук, мълчеше в почит цялата Вселена. Август 2006г., Драгалевци Росица КОПУКОВА

Ааа ама то било сериозно стихотворение...аз като започнах да чета ,си представих Валя да хвърчи с икона в ръце над Драгалевци или Юлия...и се изхилих,но после станах сетиозна.хубаво,да!Нестинари и кукери да гонят болестите и злото...

и за тия двете, да знаеш!

Много жалко, че графически се изобразява като файл. Може би трябва да се иска някакво разрешение чрез клипване върху синьо колелце, за да се оправи този технически проблем.

Автоматично стана това и аз не знам как.