Ден със ден не се повтаря, както го живея аз, обич в обич не прегаря, не скучае час до час. Стих със стих не се повтаря, нито моите слова, неотменно се отваря Богодарената творба. Не обичам монотонно дните да минават с мен, но обичам ги синхронно да пътуват ден след ден. Невинаги се получава тази хубава игра, ала всичко преболява и остава....светлина! 30 март 2018г., София Росица КОПУКОВА

А тази, която струи от поезията е най-ярката, защото носи печата на Бога.
Даваш нагледен пример за това, Роси!