Вали, но напоително вали, по благодатната повеля Божа. И аз съм капка в тези светлини, която слиза от небесно ложе. И се усещам малка и добра, защото сме си капки от Всемира и, вместо с вяра да творим света, забравяме тук кой ни гравитира. Не съм потоп, ни буря, но река... Да, мога и река да се наричам, защото предпочитам да тека, животът във застой аз не обичам. Пристигам в поднебесния светлик със мисия, определена свише. Познания, дар слово, миг след миг, родена в съвършенството да пише. Късмет и перипетии, и звън на песента, припята от дъждеца. Вали - в душата ми или навън, или на стиховете ми - Венеца. 29 юни 2018г., София Росица КОПУКОВА

Вали, но напоително вали,
по благодатната повеля Божа.
И аз съм капка в тези светлини,
която слиза от небесно ложе.

И се усещам малка и добра,
защото сме си капки от Всемира
и, вместо с вяра да творим света,
забравяме тук кой ни гравитира.

Не съм потоп, ни буря, но река...
Да, мога и река да се наричам,
защото предпочитам да тека,
животът във застой аз не обичам.

Пристигам в поднебесния светлик
със мисия, определена свише.
Познания, дар слово, миг след миг,
родена в съвършенството да пише.

Късмет и перипетии, и звън
на песента, припята от дъждеца.
Вали - в душата ми или навън,
или на стиховете ми - Венеца.


29 юни 2018г., София
Росица КОПУКОВА

как тъй висши, майко мила?
Той със руска филология
от Шуменска пета глухогия,
с пет шишета дневна бира,
на бъчонката баира,
и раздрънкана китара,
стихоплет от Луда бара.