Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07 08:32 - НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове:
-6



/ ВТОРА ЧАСТ / Има - няма петнадесет дни и ей ти го Марин в родното Трайково. - Е-е-е-е, Марине, как изкара по Буенос Айрес? Намери ли роднините на Станко? Разказвай по - бързо, че те чакаме с нетърпение. - Добре изкарах и всичко намерих? Скоро и вие ще разберете как е минало моето гостуване там... - Хайде бе. Какво стана? - Ще пристигат у Пешови пари и подаръци, но всичко поред. Сядайте сега, че нося нещо за черпене и слушайте, че има какво да чуете. Станко не се сдържа и го прегърна, пак му благодари и каза, че не е мислел за пари и подаръци, а само как са роднините. - Е, как да са. Внукът е милионер. Живи здрави са, баща му и той е жив, но дядото е починал, който най- вече е поддържал връзка с вашите. Всички останахме като гръмнати. Насядахме, жените донесоха чаши, чинии с мезета, чукнахме се за добре дошъл и подканихме Марин да разказва. - Взимам аз едно такси в Буенос Айрес още на другия ден, след като преспахме и отпочинахме с жената в хотела след дългия полет. Качваме се двамата и давам на шофьора адреса. Спира той пред една много красива сграда, нещо като малък замък в елитен квартал на аржентинската столица.Излиза охрана. - Добър ден, - казвам на испански. - Добър ден, - отговаря ми на испански. - Търся внукът на Иван Стаменов от България. Тук живеел от 1938 година. Добре, че поназнайвам испански. Този нищо не разбра, освен че идвам от България. - А-а-а-а, България. Момент. Дига мобилния и звъни. Отваря се позлатена врата и излиза ваш Николай, внук на Иван, както се разбра скоро. Пак " добър ден", той поздравява, идвам от България, ваши роднини ме изпращат от село Трайково до Лом... - А-а-а-а, Лом на Дунава. Приятно ми е, аз съм Николай Стаменов, но кое е това село? Стъписах се, човекът говори на чист български без акцент. Пък се сетих за старото име на селото: Криводол, сега е Трайково. - Криводол? Разбира се, нашето родно село. Влизайте, щом сте дошли чак дотук, ще бъдете мои гости и всичко ще ми разкажете за селото, за роднините, колко се радвам, колко се радвам! Влизаме ние с жената, а вътре - палат. Благодарим, но обясняваме, че сме на хотел, а Николай ни успокоява, че всичко ще докарат от хотела тук и ни настанява в един огромен хол. Така и стана. Той не ни пусна да се върнем. Скоро идват жена му, двамата му сина, тя аржентинка, те полу и всички говорят перфектно български, така било в техния дом. И като се почна една...та цяла седмица. Аз разказвам за вас, той слуша, по едно време се просълзява, пийва, пак слуша, жена му и децата и те ме слушат с интерес. Има фабрика за шоколадови изделия, ферма с много коне в Лаплатската низина, доста са се трудили, докато се замогнат. Защо са загубили връзките с вас и те не знаят, но адреса ви тука, в Трайково го нямат и не знаят, че селото носи ново име.Писали са ви дълго време без отговор и да ви призная, казах им направо, че нищо чудно след 1944 година писмата да са спирани и от тях за вас, и от вас за тях. То беше посрещане, Станко, то бяха гощавки. Води ни из столицата като скъпи гости, видяхме и фабриката му, и фермата в низината. Красота, ти казвам, навсякъде и най - накрая аз се реших все пак да го питам не е ли имал време да дойде в България и да посети родния край. Явно е, че българин е по душа и така е възпитал и семейството си? / следва / Автор: Росица КОПУКОВА



Гласувай:
6
12



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 1095077
Постинги: 1772
Коментари: 6744
Гласове: 3342
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031