Тази година стават 13 години от смъртта на д.ф.н. Йордан Ватев, университетски преподавател в Търново, Шумен и София, ако не съм пропуснала някой град, международно признат поет,по всички континенти, в това число и във Ватикана . С този уникален човек ме свързваше трайно приятелство до смъртта му. Той написа много ценни рецензии за моята поезия, както и две обемни монографии: " Поезията на Росица Копукова" и " Към поетиката на Росица Кпукова" - 2000 и 2001 година бяха издадени. Искаше да напише и трета част, но здравословното състояние вече не му позволи. И в двете книги апологетът на българската поезия писмено заяви, че поставя моята поезия след тази на Елисавета Багряна по време и уникалност, не по еднакво звучене с голямата поетеса. Йордан Ватев се е познавал лично с нея.Това много ме трогна, както и твърдата позиция, че държи на думата си като поет и критик. А Ватев беше ненадминат,което пък водеше след себе си и много почитатели, но и завистници. Тази му висока оценка, както и световните му контакти, ми помогнаха да ми бъдат отворени врати с лекота. Впоследствие някои започнаха да го копират, позовавайки се на тези неповторими монографии, но аз съм широко скроен човек и гледам с хумор как мравката се опитва да догони птицата. Светла му памет и мир на душата му. Това беше приятел, събеседник и рамо в света на изкуството. Никога няма да го забравя. 2018г. , София Росица КОПУКОВА

Вечна му памет!

Чукчата и Ваклуша просто си умират от завист. Ако можеха в една капка вода щяха да те удавят.